— Върви по дяволите, Раян.
— Вече съм при тях, Харолд — озъби се Луис и посочи стола срещу бюрото. — Сядай. Ще бъда кратък.
Харолд седна. През прозореца срещу себе си виждаше сградата на „Редман Интернешънъл“ да се издига сред силуета на Манхатън. Помисли си за срещата, която току-що бе имал с Джордж Редман, за предаденото приятелство и извърна поглед, изгарян от вина и омраза към самия себе си.
Чу как Раян застава зад него.
— Искам да ми кажеш всичко, което знаеш за придобиването на „Уест Текс Инкорпорейтид“.
Харолд се обърна — може би малко по-бързо от необходимото, защото му се зави свят. Нужна му беше секунда-две, за да се фокусира върху Луис — и когато го направи, помещението най-сетне престана да се върти. Раян стоеше до голям телевизор.
— Искам да започнеш от самото начало — каза той. — Дати, факти, числа. Искам да знам условията на сделката и ролята на всеки в нея — това включва теб, Джордж, Селина, Джак Дъглас, целия борд. Но най-вече искам да ми кажеш защо Редман се е захванал с тази сделка. Искам да знам защо придобива компания, чиито печалби падат, откакто Близкият изток тръгна по дяволите. Защо е склонен да плати два пъти повече, отколкото струва „Уест Текс“, когато много добре знае, че печалбите им вървят надолу — много надолу — и няма как да избият десетте милиарда, които е готов да похарчи. Явно нещо го примамва да рискува всичко, за което е работил. Искам да знам какво е. И то сега, защото времето изтича.
Двамата се взираха един в друг. Луис вдигна чашата си и отпи — уверен, готов да направи удара си.
Харолд стана. Не можеше да причини това на Джордж. Не можеше да позволи нещата да отидат по-надалеч, отколкото вече бяха. Тръгна към вратата в другия край на помещението.
По-скоро се опита да тръгне.
Краката му бяха странно омекнали, мускулите не можеха да го удържат. Изведнъж отново му се зави свят и Харолд леко залитна надясно и протегна ръка да се хване за масата в стил, "Нипендейл“.
По-скоро се опита да се хване.
Светът се размаза и той се свлече на пода.
— Какво ти става?
Харолд затвори очи. Натискът в главата му се засилваше. Опита се да се отърси от гаденето, не успя и сложи длан върху устата си. Започна да повръща през пръстите си върху дрехите, по безценния килим на Луис.
Раян колебливо пристъпи напред. Не знаеше какво да прави. Харолд заразглежда изцапаната си с повръщано ръка, сякаш току-що се беше материализирала от някакво друго място и време. Миризмата нахлу в ноздрите му, стомахът му се преобърна и той отново се преви и започна да се дави.
Луис разбра.
— Пристрастен си, нали, Харолд? — попита. — Пристрастен си към дрогата, с която се друсаш. Колко време мина от последната ти доза?
Харолд не го чу. Ревът в главата му бе прекалено силен. Той извади кърпа от вътрешния си джоб и избърса устата и ръцете си. Гърлото му гореше, дишаше неравномерно, сърцето му прескачаше. Замаян и дезориентиран, той се надигна до седнало положение и се огледа.
За момент не знаеше кой е и къде се намира. За момент не знаеше нищо.
Но докато седеше на пода, цветът постепенно се върна на лицето му.
— Вземи се в ръце — каза Луис, който още беше леко потресен. Отстъпи крачка назад, по-далеч от Харолд. — Тези не ми минават.
Харолд отново се огледа и едва когато лицето на Луис дойде на фокус, проумя къде е. Изправи се с мъка, опита се да възвърне донякъде достойнството си, направи няколко крачки до тапицираното с велур канапе и седна, изтощен.
Мина известно време. Когато дишането му отново стана нормално, Луис нареди:
— Говори.
Враждебността се излъчваше от Харолд като лятна жега от градска улица.
— Дай ми вода.
— Не и докато не ми кажеш за „Уест Текс“.
Вселената ярост, която се надигаше в Харолд, засенчи всякакво гадене. Опита се да овладее гласа си.
— Или ще ми дадеш чаша шибана вода, или ще сложа край на това още сега, ще се обадя на полицията и ще им кажа какво зная.
— Не бих го направил на твое място — отбеляза Луис. Отиде до телевизора, включи го и натисна копчето на дивиди плейъра. Екранът примигна и оживя.
Харолд седеше и гледаше вцепенен. Виждаше себе си. Гол. Млад мъж беше коленичил пред него и му правеше свирка. Харолд позна сцената, спомни си помещението.
По някакъв начин бяха успели да го запишат как си играе със сервитьора на яхтата на Анастасиос Фондарас. По някакъв начин бяха заснели как си бие хероин в лявата ръка. И как бърза да навлече дрехите си, след като Джак Дъглас влезе в каютата и ги изненада.
— Анастасиос ми е приятел — каза Луис, без да откъсва поглед от сцената. — Също като мен, и той проявява интерес към Джордж Редман, макар и по различни причини. Когато му споменах, че има начин да се сдобия с информация за придобиването на „Уест Текс“, както и защо го прави Редман, той ме увери, че с радост би ми помогнал, стига също да бъде в течение. Ти, Харолд, беше така добър да приемеш ухажването на младия сервитьор и да го последваш в каютата, пълна със скрити камери. Ако не го беше направил, нямаше да разполагам с нищо, с което да те изнудвам.
Той изключи телевизора.
Харолд продължаваше да се взира в картината, която вече я нямаше.
Раян отиде до бара, наля вода във висока чаша с лед, взе малка кърпа и ги подаде на мъжа, който изведнъж беше остарял с трийсет години на канапето му.
— Почисти се — посъветва го. — Имаш повръщано по сакото. И си изпий питието. След това ще ми разкажеш всичко, което знаеш за „Уест Текс“, от самото начало. Иначе ще пратя копие от диска на жена ти, на децата ти, на Джордж и Елизабет, а също и на пресата. Ще те унищожа.
Отиде до бюрото си, където имаше цифров рекордер. Насочи го към Харолд и натисна копчето за запис.
— Започвай — каза той. — Хайде.