Свали стъклото, вдиша миризмите на града и бързо го вдигна обратно. Скоро градът отново щеше да бъде негов, той щеше да се върне на върха — само че този път без престижа на „Редман Интернешънъл“.
Когато завиха по Пето авеню, Даяна извади телефона си от чантата и започна да набира номер.
— Ще се обадя в Редман Плейс. Не искам неочаквани посрещачи — каза тя.
Ерик я погледна.
— Мислех, че вече си се погрижила за пресата.
— Погрижих се — отвърна Даяна. — Затова никой не ни чакаше при болницата. Но нещата може да се променят, Ерик. Обаждам се за всеки случай.
„Както кажеш.“ Ерик отново се обърна към прозореца. В момента му се искаше единствено да се прибере у дома, да си вземе студена бира от хладилника и да изпълзи в собственото си легло. Изобщо не му пукаше за журналистите. Повече го притесняваше мисълта, че може да види Селина или Джордж, докато го карат през лобито. Можеше да се придвижва с патерици, но те бяха неудобни и имаше чувството, че с тях прилича повече на сакат, отколкото в количката.
А Ерик не искаше да изглежда слаб, ако се натъкне на Джордж или Селина.
Даяна затвори телефона и погледна през прозореца. Ерик я наблюдаваше — нещо в чертите й се беше променило. Пръстите на дясната й ръка си играеха с брошката, която бе подарил навремето на Селина.
— Какво има? — попита той.
— Има проблем.
— Какъв проблем. Пресата ли е там?
— Няма нищо общо с пресата.
— Тогава какво?
Тя пое дъх и издиша. Гневът, струящ от нея преди, се беше сменил с някаква друга, трудна за описване емоция.
— Даяна…
— Апартаментът ти — каза тя.
Преди да се спукат тръбите, апартаментът беше един от най-примамливите в Манхатън заради изгледа му към Сентрал Парк. Цената му възлизаше на милиони. А колекцията от картини, антикварни мебели и скулптури, купени анонимно на търгове, струваше още повече.
Но сега, докато колелата на инвалидната количка газеха в петнайсетте сантиметра вода, която вече съсипваше паркета, Ерик осъзна, че сумата е паднала драстично само за една нощ.
Апартаментът му беше съсипан.
Обърна се към Сам Митчел, управителя на Редман Плейс, с когото бе приятел от години — и който сега се държеше странно дистанцирано.
— Какво се е случило, Сам?
— Няколко тръби са се спукали, господин Паркър. — Неочакваното официално обръщение увисна във въздуха. Митчел винаги се беше обръщал към него на малко име. Това накара Ерик да се запита колко ли други обитатели на Редман Плейс са се обърнали срещу него.
— Това го виждам, Сам. Можеш ли да ми кажеш защо?
— Хората ни все още работят по въпроса. Ще научим в края на деня.
Ерик изкара количката на терасата, където стоеше Даяна с обувки в ръце. Тя се помъчи да се усмихне, не успя и се извърна. Вода капеше върху тях от дупката, която доскоро беше таван. Гипсът му, който докторите бяха предупредили да не се мокри, беше подгизнал.
— Колко други обитатели са пострадали? — попита Ерик.
— Николко, господин Паркър.
— Да не искаш да кажеш, че са се спукали само тръбите в моя апартамент?
— Точно така.
— Но как е възможно?
— Ще разберем, след като разследването приключи.
— Искам да знам сега.
— Работим възможно най-бързо.
— Тръбите не се пукат посред лято. А в тази сграда не биха се спукали и в най-студената зима. Искам да знам какво става. Веднага.
Сам премълча.
Даяна докосна рамото му. Ерик блъсна ръката й и се отдалечи. Идеше му да хвърли нещо, но се овладя. Водата се плискаше в краката му.
— Предполагам, че застраховката ми ще покрие щетите — каза той, насочвайки количката към спалнята, която вече не беше спалня — от поддръжката я бяха направили на нищо, за да се доберат до една от спуканите тръби. — Само картините струват цяло състояние. Не могат да бъдат заменени. И мебелите са уникални, купувани на търгове. Схващаш ли положението, Сам? Чуваш ли ме изобщо?
— Това, което ще кажа, няма да ви хареса.
— Кажи го. Вече нищо не може да ме извади от релси.
— Надявам се да е така — каза Митчел, — защото, когато бяхте отстранен от „Редман Интернешънъл“, вие изгубихте застраховката на апартамента. Както знаете, вноските на старшите служители се поемат от организацията. Но след отстраняването ви господин Редман прекрати застраховката.
Ерик изгуби дар слово. Даяна оформи с устни — но не произнесе — думата „отстранен“.
— Боя се, че това не е всичко — продължи Митчел. — Апартаментът под вашия също е пострадал. Водата е унищожила един Ван. Гог на госпожа Олдрич и всичките й картини на Моне, както и мебелите в стил Хенри Осми, които са в семейството й от години и се смятат за безценни. Тя ми каза, че застрахователната й компания смята да ви съди. Помоли ме да ви предам да си намерите добър адвокат.