— Това е безсмислено — намеси се Даяна. — Повредата не е по вина на Ерик. Застраховката ще покрие щетите. Повредата е свързана със сградата, а не с Ерик Паркър.
Следващите думи на Митчел бяха внимателно премерени.
— Застраховката ни наистина покрива оригиналните системи. Проблемът е, че повредата като че ли е започнала от голямата баня на господин Паркър, която той прекрои преди две години. Ако в доклада се установи, че източникът на проблема е там, ще имаме работа с тръби, променени от трета страна. И това ни освобождава от отговорност.
— Не, не ви освобождава — възрази Даяна. — Тръбите са според нормите. Преминали са всички инспекции — както вашите, така и на общината. Вашият подпис стои под документите.
Сам разпери ръце.
— Вижте, знам, че е трудно. Наясно съм, че всички са разстроени. Но ако прочетете документа, който подписахме с господин Паркър, ще откриете клауза, която ни освобождава от отговорност при каквато и да било промяна на оригиналните системи.
— В такъв случай вината е на фирмата, която е положила тръбите.
— Може би — каза Митчел. — Но ремонтът е направен преди две години. Ако беше преди месец, доводите ви щяха да имат тежест. Но преди две години? — Той поклати глава. — Съмнявам се.
Ерик погледна Даяна. На лицето й беше изписано поражение. „Редман ме разори.“
Настъпи мълчание, докато Митчел вървеше към масата в стил арт деко до лъскавия черен бар. Върху нея имаше четири вази с червени рози.
— Има поне едно хубаво нещо във всичко това, господин Паркър — отбеляза той. — Тези рози пристигнаха сутринта като поздрав за завръщането ви у дома. От Луис Раян са.
— Джордж стои зад всичко това. Знаеш го толкова добре, колкото и аз.
Даяна влезе в дневната с кана горещо кафе в едната ръка и две чаши в другата. Току-що беше излязла от банята и беше облечена в бял хавлиен халат. Косата й, виеща се около лицето на лъскави тъмни вълни, беше мокра.
— Той е отговорен за спуканите тръби.
— Трябва да поговорим, Ерик — прекъсна го тя, докато сядаше на стола срещу него и поставяше чашите на масичката. — Нещата не се връзват.
— Кои неща?
Тя наля кафе, подаде му димящата чаша и отпи от своята. Изглеждаше ужасно уморена.
— Ти си ме лъгал.
Ерик понечи да каже нещо, но Даяна вдигна ръка да мълчи.
— Сега аз ще говоря. А ти ще си затвориш устата и ще слушаш. Когато ти задам въпрос, ще отговаряш, при това честно. Излъжеш ли ме, ще разбера. Това ми е работата. Това е специалната ми дарба, за която ми плащат толкова много. И ако ме излъжеш, ще съжаляваш ужасно, защото ми се струва, че сега имаш отчаяна нужда от мен.
Тя се облегна назад.
Зад нея Манхатън беше покрит с пелена от мараня и смог. Слънцето едва се виждаше през облаците. Даяна бръкна в джоба на халата си и извади правоъгълна кутийка от черно кадифе. Подаде я на Ерик и го зачака да я отвори. Повдигането на капака бе съпроводено с ярки проблясъци на диаманти, сапфири и рубини.
Ерик я погледна.
— Можеш да си прибереш бижутата — каза тя. — Видях Селина на партито на Фондарас и тя позна огърлицата, която носех. Каза, че преди била нейна, че си я купил в Милано, ако не се лъжа, и че камъните били без никакви дефекти. Върнала ти я заедно с другите накити. — Даяна продължи по-тихо: — Добави, че сапфирите подчертавали сините ми очи. Много мило от нейна страна, нали?
Тя отпи от кафето си.
— Всъщност не беше мило. Всъщност беше злепоставящо. Не зная колко хора са чули разговора, но дори да е само един, вече цял Манхатън е научил и сигурно съм се превърнала в посмешище. А това е нещо, което не заслужавам.
— Даяна…
— Млъкни, Ерик. Затвори си устата. Не се ли умори от гласа си, както съм уморена аз? След всичко, което направих за теб, можеш поне да бъдеш така любезен да ме изслушаш.
Ерик реши да замълчи.
— Каза, че си ми купил огърлицата, защото ме обичаш. Как мислиш се чувствам, след като се оказа, че любовта ти е фарс? — Не изчака отговор, защото не искаше още една лъжа, а премина на следващата тема. — Каза ми, че си се махнал от „Редман Интернешънъл“. Каза, че защото вече не ходиш със Селина, ти било трудно да продължиш да работиш там и затова си решил да напуснеш. Да напуснеш. Повярвах ти, защото винаги съм те смятала за почтен човек. Но ти не си. Преди час Сам Митчел каза, че Джордж те е отстранил. Искам да знам защо.