— Не е твоя работа.
Даяна с усилие запази спокойствие.
— Щом си ме излъгал, значи е моя работа. Вложих много време, грижи и любов в теб. Бях пребита в апартамента ти от двама мъже, които искаха да те наранят поради причина, която незнайно защо не можеш да обясниш. Ако не бях аз, сигурно още щеше да лежиш в локва от собствената ти кръв. Ако не се бях обърнала към познати с молба да ми направят услуга, името ти още щеше да е по първите страници на вестниците. Дължиш ми истината и ще ми я кажеш. Не го ли направиш, можеш да се разкараш оттук и от живота ми. Просто е.
Ерик посегна за патериците, изправи се с мъка и отиде до прозорците в другия край на стаята. Загледа се в града, а тя гледаше него.
Даяна заслужаваше истината. Но как да й каже, че онова, което беше започнало като ужасна грешка в нощта на откриването на „Редман Интернешънъл“, е набрало скорост и се е превърнало в кошмар, от който нямаше измъкване, докато Лиана Редман не си плати за стореното?
Докторите още не бяха сигурни дали ще си възвърне напълно подвижността на крака. Пораженията на мускулите и нервите бяха по-големи, отколкото предполагаха първоначално. Лиана напълно заслужаваше да си плати и той смяташе да я накара да го направи. Въпреки това трябваше да каже нещо на Даяна. Сега тя бе единственият човек, на когото можеше да разчита. Как можеше да оцелее без апартамент и доходи? Задаваха се съдебни дела. Най-малкото се нуждаеше от напътствията й.
Ерик тръгна към нея.
— Вярно е — каза той. — Бях уволнен от „Редман Интернешънъл“.
— Защо?
— Защото постъпих като глупак.
— Ама че изненада. Колко голям глупак?
— Едва не преспах с Лиана вечерта на откриването на „Редман Интернешънъл“. Щях да го направя, но бях толкова пиян, че не успях да го вдигна. — Той отново седна на стола си. — Това достатъчно честно ли е според теб? Тя ме натикваше в леглото и ми казваше да забравя за клюмналия си хуй, когато Селина влезе в стаята. Бяхме в мезонета на Джордж и Елизабет. Ясно е как ни е намерила. Някой й е подшушнал.
— Е, това е издънка — отбеляза Даяна. Гласът й смъкна температурата в стаята най-малко с десет градуса.
— Не беше нищо, Даяна. И двамата бяхме пияни и гневни на живота и на Селина. Беше грешка.
— И то доста голяма, бих казала. — Температурата падна с още десет градуса.
— Селина явно се е оплакала на Джордж — продължи Ерик. — И той ме уволни. Това е.
— Кой ни нападна онази нощ?
— Не зная. Може да е всеки. Може да е било опит аз грабеж.
— О, я стига — сопна се тя и стаята започна да се сгорещява. — Не беше никакъв грабеж и ти много добре го знаеш. Нищо не е изчезнало от апартамента ти. Проверих го в деня след влизането ти в болницата. Онези мъже са успели да минат през охраната и да влязат в апартамента ти, който беше заключен. Според полицейския доклад вратата не е била отваряна със сила или отключвана с шперц. Онзи, който го е направил, е имал ключ.
Настъпи тишина.
— Кажи ми истината — настоя тя. — Кой го е направил?
„Приятели на Лиана.“
— Не знам.
— Не ти вярвам.
— Наистина ли смяташ, че ако знаех, бих позволил на онзи, който ми стори това — който ни стори това — да му се размине просто така? Я стига, за бога. Ако имах представа кой е виновникът за съсипването на шибания ми крак, щях да пропусна полицията и сам да се погрижа за него.
Поне това звучеше вярно.
— Трябва да имаш някаква представа — не отстъпваше тя.
— Избери си — рече той. — Вбесил съм много хора през годините ми в „Редман Интернешънъл“. Създадох си много врагове, особено докато работех по сделката с „Уест Текс“. Знаеш го не по-зле от мен. Би могъл да е всеки.
Даяна се облегна назад. Може би той наистина не знаеше. Пукаше ли й? Нямаше представа и донякъде се ненавиждаше заради това. Тя допи кафето си и си сипа още.
— Е, какво ще правиш сега?
— Какво искаш да кажеш? — попита Ерик. — Надявах се, че мога да остана тук.
— Не се и съмнявам.
— Само докато приключи ремонтът на апартамента ми.
— Сериозно? — изгледа го насмешливо тя. — Доста самонадеяно предположение. А и ремонтирането на апартамента ти ще отнеме месеци. Не виждам как ще се получи. Нямам желание да те виждам тук. — Тя кимна към накитите. — Продай ги. Ще ти осигурят покрив над главата.
— Нужна ми е помощта ти.
— Знам.
— Бих искал да остана тук.
— Кажи ми, как смяташ да платиш ремонта на апартамента? Имащ да плащаш сметките на болницата, адвокатски хонорари, а ако изгубиш делото, към това се добавя един съсипан Ван Гог, две попилени картини на Моне и унищожени мебели от времето на Хенри Осми. Ерик, не виждам как можеш да платиш за ремонта, какво остава за другото.