— Сигурен съм.
— Е, тогава да го направим.
Симпсън клекна, сложи найлонов клуп около глезените на Спокати, стегна го и щракна серия закопчалки. Докато закачаха бънджито за клупа, Спокати погледна надолу по течението на реката. Двама от хората му го чакаха в рейнджроувъра, паркиран на уединена полянка близо до един от многото черни пътища на парка.
Симпсън се изправи и го тупна по гърба, за да му даде знак, че е време да скача. Спокати се хвана с една ръка за парапета и спусна превръзката над очите си. Сетивата му се изостриха във внезапно настъпилия мрак. Чуваше реката отдолу, крясъка на врана в небето. Усещаше на бедрото си малкото сгъваемо ножче, което беше сложил в джоба си.
Ако Селина му причинеше неприятности, щеше да й изреже нова огърлица.
— Ще броя от пет — каза Симпсън. — Когато приключа, искам да скочите колкото се може по-надалеч. Разбрахте ли ме?
Спокати кимна.
Обратното броене започна.
Когато Симпсън стигна до нула, Спокати без колебание се оттласна от моста и полетя в изящна дъга към реката. Селина пристъпи напред с тълпата да го гледа. С разперени настрани ръце и вдигната високо глава, Спокати сякаш летеше — след което бънджито се опъна и го върна като камшик.
Спокати не нададе крясък от радост или възбуда. Просто полетя обратно към моста и отново надолу. Всичко свърши за по-малко от минута, след което бе спуснат до сала.
Симпсън издърпа бънджито и превръзката и погледна Селина. Лицето й беше пребледняло. Беше се вкопчила с едната ръка в Джак, а с другата се опитваше да прогони досаден комар.
— Удовлетворен съм — обяви той. — Скачаш ли?
— Що за въпрос? — отвърна Селина. — Фасулска работа.
— Опитай се да се съсредоточиш — посъветва я Симпсън. — Изхвърли всичко от главата си и мисли единствено за скока. Нищо няма да ти се случи, гарантирам ти го. Скоро ще бъдеш на сигурно място на сала с постбънджи усмивка, както я наричат скачачите.
Макар че почти не го чу, Селина пое дълбоко дъх и кимна. Отново застана на ръба на моста, стиснала с всички сили парапета. Спокати и помощникът на Симпсън гледаха нагоре от сала. Изглеждаха на хиляда километра оттук.
Селина си сложи превръзката и се запита защо изобщо прави това. Защо винаги трябваше да доказва на себе си и на другите, че по сила, смелост и ум не отстъпва на никой мъж? „Значи се нуждая от психотерапия. Страхотно.“
Някой докосна ръката й.
— Добре ли си? — попита Джак.
— Нищо ми няма — излъга тя.
— Сигурна ли си, че искаш да го направиш?
— Мхм.
— Искаш ли после да обядваме заедно?
— Мхм.
— Обичам те — каза той.
Селина се сепна. Май не беше чула правилно. Но когато той стисна ръката й и я целуна нежно по бузата, тя разбра, че е казал точно това. „Обича ме.“ Ако имаше време, щеше да му признае, че и тя го обича, но преди да успее да го направи, Джак се дръпна, за да може Симпсън да закрепи бънджито за глезените й.
— Добре, Селина — каза той. — Ще броя от пет. Просто скочи колкото се може по-надалеч и въжето ще направи останалото. Готова ли си?
Тя кимна.
И Симпсън започна да брои.
С главата на Селина бе пълен хаос. С всяко отброяване сърцето й се разтуптяваше малко по-бързо, дишането й ставаше малко по-плитко, хватката върху парапета — малко по-силна. Запита се какво ли ще стане, ако въжето се скъса. Помисли си за сала и сигурността, която демонстрираше. Помисли си за баща си, за майка си и дори за Лиана. Помисли си за миналата нощ с Джак, за думите, които й бе казал току-що. И после, точно когато Симпсън извика „Скачай!“ и тя скочи във въздуха, Селина осъзна, че й се пишка.
Беше същински кошмар.
Вятърът фучеше в косата й и отвя превръзката от очите. Селина видя как дървета, скали и вода се носят устремно към нея. Стомахът й се преобърна. Мехурът й поддаде. Светът се размаза. И бънджито се опъна.
Спря на сантиметри от водата, за миг погледът й срещна погледа на Спокати, след което беше катапултирана обратно към моста — и отново полетя надолу към сала.
Когато подскачането нагоре-надолу най-сетне спря и партньорът на Симпсън й помогна да се спусне в сала, Спокати я хвана за ръка и я поведе към една дървена пейка. Изтощена, Селина седна.
— Голяма веселба е, нали? — подхвърли той.
Селина се канеше да каже, че не е никаква веселба, а ужас, но точно тогава Спокати изведнъж се подхлъзна, рухна върху борда на сала и го преобърна, запращайки и тримата във водата.
— Нещо става — извика Джак. — Във водата са. Салът се е преобърнал.