Симпсън отиде при него до парапета и се надвеси над пропастта. Успя да види само бързо движещата се вода и закотвения преобърнат сал.
Но не и тела.
— Не виждам Селина — промърмори Джак. — Къде е тя?
Симпсън се взираше безмълвно, а останалите скачачи също се скупчиха на парапета.
— Къде се е дянал помощникът ти, Стив? Къде е мъжът, който скочи пръв?
— Не ги виждам.
Джак бързо прекрачи парапета.
— Вържи ми другото бънджи.
— Джак…
— Действай!
Симпсън се подчини и задейства като автомат, докато се опитваше да проумее ситуацията.
— Това не ми харесва — каза той на Джак, докато стягаше ремъка. — Опасно е. Долу няма кой да те освободи.
— Сам ще се освободя. Само ме вържи.
Той погледна ремъка и ластичното въже, закрепено и навито зад него.
— Готов ли си? — попита той Стив.
Скочи в мига, в който Симпсън му кимна.
Беше под сала, краката й се бяха заплели във въжето на котвата.
Устата й едва се подаваше над бързо течащата вода. Задъхваше се от страх.
Държеше се за дървената пейка над нея, за да не бъде повлечена от течението или от тежестта на котвата.
Под нея Спокати и Алекс Стивънс, асистентът на Симпсън, се опитваха да я освободят. С всяко дръпване на въжето, което връзваше краката й, ръцете й се плъзгаха малко по мократа пейка. Селина се държеше с всички сили — знаеше, че ако се изпусне, няма да има сили да противодейства на котвата и тя ще я завлече на дъното.
Въжето отново се опъна. И още веднъж. Селина затвори очи и се помоли, когато ръцете й се хлъзнаха и тя потъна още малко в реката.
Водата вече беше над нивото на устата й и за миг я обхвана паника, но после си даде сметка, че може да диша и през носа. Извика отчаяно и устата й се напълни с вода. Селина се задави и започна да кашля. Струваше й се, че се бори срещу неизбежен край.
Изведнъж водата около нея кипна, завряха мехури и Спокати и Алекс се появиха на повърхността. Тъмните им коси бяха гладки и лъскави като кожата на тюлен. Докато Алекс се опитваше да си поеме въздух,
Спокати изплува спокойно зад Селина и я повдигна, за да може да се хване по-здраво за дървената пейка.
После се обърна към Алекс.
— Иди на брега и намери нещо, с което да срежем въжето. Ако не действаме бързо, тежестта на котвата и стягането на краката й ще прекъсне кръвообращението.
Алекс поклати глава.
— Нямам право да напускам. Против правилата е.
— Заеби правилата — каза Спокати. — Ако не направим нещо в най-скоро време, тази жена ще загази лошо.
Алекс погледна към Селина и видя, че й е трудно да диша. На лицето й се четеше смес от страх и изтощение. Премести поглед към Спокати.
— Защо ти не отидеш до брега? Аз ще остана с нея.
— Не мога да доплувам до брега — отвърна Спокати. — Нараних си крака.
— Нищо му нямаше допреди малко.
— Точно тук грешиш, приятел. Изкълчих го при падането. Просто не показвам, че ме боли, за разлика от теб. А сега или си размърдай задника и намери нещо да помогнем на жената, или ще се видим в съда.
Двамата впериха очи един в друг. Накрая Алекс взе решение и се гмурна, като остави Спокати сам със Селина.
Той изплува пред нея.
— Усещаш ли краката си?
— Донякъде — отвърна тя. — Но са изтръпнали. И са по-студени от останалото ми тяло. Какво стана?
— Предполагам, че докато сме се мъчили да те освободим от въжето, котвата е преминала през речен праг и е потънала по-дълбоко. Докато не стигне до дъното, ще продължи да те тегли надолу.
— Колко надолу.
Спокати не отговори. Вместо това погледна нагоре към въжето, което бе завързано за сала. Макар че беше малко разбридано и надуто от водата, изглеждаше достатъчно здраво.
— Докато въжето е закрепено за сала, няма опасност да потънеш много. Определено не повече от една педя.
— Спокойно мога да се удавя в една педя вода — каза Селина.
— Така е — съгласи се Спокати. — Затова на твое място не бих се пускал от пейката.
Той погледна водата, после часовника си. Алекс го нямаше от малко повече от минута.
— Можеш ли изобщо да си движиш краката?
Селина се опита, но поклати глава.
— Котвата е прекалено тежка.
— Добре тогава — каза той. — Ще се гмурна да видя дали няма да мога да намаля донякъде натиска. Дръж се.
Селина кимна и го загледа как потъва под повърхността.
Чакаше, хватката й за дъската отслабваше, тялото й трепереше. Запита се какво ли прави Джак, надяваше се да е добре и да не мисли най-лошото. Запита се и къде ли е Алекс и кога ще се появи.