Джордж я намери в дневната на втория етаж и я прегърна. Целуна я и я увери, че ще се справят. Това бе една от малкото лъжи, които й бе казвал, и Елизабет не му повярва нито за миг. Лицето й посърна, тя го изгледа свирепо през сълзи и после се обърна към детектива, който седеше на канапето срещу тях.
— Съжалявам — за пореден път каза той.
— Искам да знам какво се е случило — помоли го тя със задавен глас. — Кажете ми какво е станало с дъщеря ми.
Лейтенант Вик Грийнфийлд, който бе натоварен със случая, погледна към Джордж, разбра, че той също е готов за отговорите, и се изправи.
— Отишла е да скача с бънджи с господин Дъглас…
— Това ми е известно — рязко го прекъсна Елизабет. — Двете със Селина разговаряхме по въпроса на партито снощи. Казах й, че според мен идеята е глупава. Заявих й, че не искам да го прави, но тя отговори, че нямала избор.
Тя изгледа сурово Джак, който седеше в другия край на стаята и прокарваше пръсти през косата си. Макар че лицето му бе зачервено и очите насълзени от мъка, Елизабет не виждаше съжаление в изражението му, а само отражение на собствения й гняв и разтърсваща загуба.
— Каза, че нямала избор, защото обещала на господин Дъглас, че ще го направи. Дъщеря ми никога не нарушаваше думата си, лейтенант. Никога.
— Може би трябва да посоча, че самият господин Дъглас едва не се е удавил, докато се опитвал да спаси живота на дъщеря ви. Ако не е била намесата на човек на име Алекс Стивънс, и той сега нямаше да е тук.
Елизабет погледна с ненавист детектива.
— Не бих имала нищо против, господин Грийнфийлд. Ако питате мен, той е виновникът за смъртта й.
— Елизабет — обади се Джордж.
— Така е.
— Не е така. Знаеш каква беше Селина.
— Ако не беше отишла с него, сега щеше да е жива.
— Било е нещастен случай.
— Не, не беше — намеси се Джак. — Беше убийство.
Елизабет погледна към Джак точно когато семейната котка се появи в дневната и започна да се мие на тънка ивица слънчева светлина, падаща на пода. Елизабет изгледа безизразно животното и се обърна към Джак.
— Какво каза? — тихо попита тя.
— Че беше убийство.
Преди някой да успее да каже каквото и да било, лейтенантът се намеси и разказа всичко на Джордж и Елизабет. За скока на Селина, за това как била спусната успешно в сала и как салът се преобърнал, когато първият скачач — човек, който още не бил идентифициран и го издирвали — се подхлъзнал и паднал, завличайки във водата всички на борда.
Разказа им, че докато се мъчела да остане на повърхността, Селина заплела краката си във въжето на котвата. Разказа им и за усилията на Джак да я спаси.
Макар да чу всички подробности около смъртта на дъщеря си и опитите за спасяването й, на Джордж му бе трудно да се съсредоточи. Беше като вцепенен. Не беше сигурен колко още може да понесе. Напрежението, мъката и надигащият се гняв започваха да си казват своето. Та нали вчера бяха заедно. Тя бе пълна с живот и развълнувана от ставащото в компанията и от онова, което се случваше в живота й с появата на Джак.
А сега я нямаше. Някой му я беше откраднал.
Яростта, надигаща се някъде от недрата му, го завладя. Имаше власт и щеше да я използва. Някои от лидерите на тази страна бяха сред най-близките му приятели. Дъщеря му бе мъртва, но той беше жив и със своите връзки и милиарди щеше да накара враговете си да треперят.
Погледна сурово лейтенанта.
— Искам да знам какво се е случило с кучия син, който е отговорен за това.
— Все още го издирваме, господин Редман.
— Да не искате да кажете, че никой от стоящите на моста не го е видял да се отдалечава от сала?
— Точно така — потвърди детективът. — Разпитахме свидетелите, но объркването е било толкова голямо, та никой не си спомня да го е видял да се отдалечава. Мнозина си мислеха, че той също се е удавил.
— Е, не е — подчерта Джордж. — И сега е на свобода. Искам да бъде хванат. Разбрахте ли ме?
Лейтенантът стисна зъби.
— Разбира се, господин Редман.
Джордж се чувстваше така, сякаш някой забиваше пирони в корема му.
— Онзи, който заложи взривовете на прожекторите, е виновник и за смъртта на дъщеря ми.
— Не можем да бъдем сигурни в това — предпазливо отбеляза детективът. — Но ще имаме предвид и тази версия.
— Да не искате да кажете, че не виждате паралелите?
— Докато не се появи повече информация, това е само версия.
— Ето ви и нещо друго, върху което да си помислите — каза Джордж, ставайки от мястото си. — Чакам ви от седмици да разберете кой стои зад експлозиите, а вие не открихте нищо. Нищичко. Кажете ми защо.