Пулсът ми се учестява.
— Познавам първия съдия. И третия. Пасаро и Галярдо. Не познавам само Страдела.
Минято кимва, сякаш го е очаквал.
— И тримата са съдии в Трибунала от почти двайсет години, затова не е чудно, че пътищата ви са се пресичали с техните в Рим. Много е учудващо обаче, че наказателно дело срещу свещеник ще се гледа от съдии на Трибунала. Само епископите получават това отношение, освен ако Светият отец не одобри нещо различно. Така че възниква въпросът: бихте ли определели Пасаро или Галярдо като враждебно настроени към брат ви?
Вече схващам. Обяснява ми, че заплахата ще приеме такава форма. Кардинал Галупо ще назначи съдии, които са против Симон.
— Не — отговарям му. — Пасаро преподава на Симон в Академията, а Галярдо е близък на вуйчо ми. И двамата са приятелски настроени.
Минято се усмихва.
— Монсеньор Галярдо беше два курса след мен в семинарията. Вуйчо ви му беше наставник. За жалост, и двамата ще трябва да си направят отвод. Но ако кардинал Галупо заплашва брат ви, дали наистина щеше да избере тези съдии?
Поколебавам се.
— Може би Галупо знае, че те ще си направят отвод. Може би лошите ще ги заместят.
Минято размества листовете в ръцете си.
— В такъв случай ето това може би ще ви убеди в противното.
Вторачвам се като хипнотизиран в листа. Това е последната страница от обвинението. Самият обвинителен акт.
До негова чест Йоан Пасаро, председател на съда Ватикан
Наказателно дело срещу преп Андреу Прот. № 92/2004 г.
Аз, Николо Паладино, прокурор към този Апостолически съд, обвинявам с настоящото преподобния Симон Андреу, свещеник, ръкоположен в Римската епархия, в извършване на убийство на Уголино Ногара в нарушение с канон 1397 от Кодекса на каноничното право. На 21 август 2004 г., във или към пет часа следобед отец Андреу умишлено е прострелял смъртоносно д-р Ногара в градината на папската вила в Кастел Гандолфо. Привеждат се следните доказателства:
Като свидетели: г-н Гуидо Канали, работник в папската ферма в Кастел Гандолфо; д-р Андреас Бахмайер, куратор на средновековно и византийско изкуство във Ватиканските музеи; и инспектор Еудженио Фалконе, началник на ватиканската жандармерия.
Като документални доказателства: служебното досие на отец Андреу от Държавния секретариат: гласово съобщение, оставено от д-р Ногара в апостолическата нунциатура в Анкара, Турция; и видеоматериал от охранителна камера В-Е-9 в папската вила в Кастел Гандолфо.
Моля съда да го обяви за виновен и да му наложи следното наказание: отнемане на свещеническия сан на отец Андреу.
22 август, лето Господне 2004
Вкопчвам се в исканото наказание. Съдът има властта да изгони Симон от Секретариата и дори да го принуди да напусне Рим. Но обвинителният акт настоява за най-тежкото наказание — отнемане на свещеническия сан на брат ми. Знаех, че това е възможно, но ми става много неприятно, че прокурорът иска подобно нещо.
— Погледнете доказателствата — подканя ме Минято. — Нещо да ви е познато?
— Гуидо Канали — казвам с отвращение и посочвам името му в обвинителния акт. — През нощта, когато беше убит Уго, той ми отвори портата и ме откара да се видя със Симон.
Минято си записва.
— А той какво видя?
Недоумявам.
— Накарах го да ме остави, преди да сме се приближили достатъчно, че да види каквото и да е.
— А това? — посочва ми той ред от текста. Служебното досие на Симон в Секретариата.
— Не знам. Порицаха Симон, че отсъства от работа миналото лято, но не виждам каква връзка има.
— Защо го порицаха?
— Защото беше ходил при Уго в пустинята.
Сега обаче ми хрумва, че Майкъл и Симон са правили нещо друго.
Минято вдига поглед.
— Трябва ли да знам нещо за взаимоотношенията между брат ви и Ногара? — Дори не си опитва да прикрие какво точно има предвид.