Крейк с изумление и боязън гледаше огромната фигура на Трейл. Нещо ставаше с животното. Тавърът отметна назад огромната си глава и вдигна силните си ръце към небето. Дълбоко в гърлото му нещо заклокочи, като сдържаното ръмжене на лъв. Изведнъж Трейл като че стана по-едър отпреди. Острите като игли рога едва ли не пращяха от огъня вътре в тях, а по повърхността им се гонеха златисти и синьобели отблясъци.
После наведе глава и ги изгледа. Нямаше и следа от досегашната покорност. Стоеше гордо изправен в цял ръст, и само очите му бяха все още кротки и добри.
— Помощта идва оф мен, Франсис Грейк — каза той с глас, който капитанът никога не бе чувал да излиза от устата на тавъра.
Крейк едва не изпусна колана, благодарение на който животът все още не бе напуснал Кайри Куинтеро. Тавърът протегна лапа, сложи я върху ръката на Крейк и двамата заедно стегнаха превръзката.
— Не се здрахувай — произнесе дълбокият, сърдечен глас на английски. На съвършен английски, доколкото позволяваха устните и гърлото на тавъра. Някои от съгласните бяха малко провлечени, а гласните бяха малко по-закръглени и плавни, отколкото в човешкия говор, но думите бяха съвършено отчетливи. — Оф дълго време слушаме песента на този тавър — обяви гласът, — и ще ви се помогне.
Малкия вдигна жълточервените си уплашени очи от купчината остатъци от неговия Голям Брат. Муун Бъндиран сложи длан пред устата си.
— Кой си ти? — изхлипа тя. — Ти не си Трейл!
Големите очи се сведоха благо към нея.
— Трейл е в мен, и никога не фи е напускал — произнесе гласът. — Всичко ще се опрафи.
Откъм коридора отново се дочу шум. Огромната глава се повдигна и рогата се насочиха към входа на залата. После тавърът отново погледна надолу. Пусна ръката на Крейк и внимателно сложи лапата си в основата на шията на Кайри. Рогата проблеснаха за миг.
— Има време — каза той, — но Кайри Куинтеро трябфа да получи помощ незабавно. Франсис Грейк, вдигни го. Занеси го при Сю-линг Куонг. Сътруднико, помогни му.
Муун се разплака.
— Но онези Ш’шрейн са там отвън!
Голямата глава кимна успокояващо.
— Ш’шрейн — рече приятният глас с лека отсянка от тъга, — повече няма да се фърнат тук. Да тръгваме.
Предишният Трейл се обърна и с гъвкави и бързи движения се упъти към изхода. Островърхите рога грееха така ярко, че чак хвърляха бледи и подвижни отблясъци по стените на коридора.
Нямаше начин да не се подчинят на заповедите му. Малкия пусна долу късчетата от тялото на Върховния Буревестник, които бе събрал. Двамата с Крейк повдигнаха безжизнения Кайри Куинтеро и тръгнаха след тавъра, следвани от Муун Бъндиран.
Шокът бе лишил Франсис Крейк от всякакво въображение. Той не оспори заповедите. Дори не се запита накъде ги води съществото в образа на тавъра, нито пък какво ще намерят там, когато стигнат. Беше му все едно…
И въпреки това, щом пристъпи в коридора, зяпна от почуда.
Жестоките, зли машини убийци Ш’шрейн стояха в редица до стената като статуи. Без да мърдат или заплашват. Безмълвни. Пипалата им висяха неподвижни, като замръзнали. Очите им не проследиха тавъра, докато той минаваше край тях, без да ги удостои дори с поглед.
Марко беше там. Жив! Виж ти! Той се отдръпна встрани, за да даде път на Трейл, който отмина, мърморейки напевно и успокоително. Марко въртеше недоумяващо очи; по лицето на корема му се четеше изумление. После ги насочи към капитана.
— Франсис — попита той, — какво става? Тези същества се канеха да ни избият… и изведнъж просто се вкамениха!
Крейк дори не направи опит да му отговаря.
— Помогни ни да пренесем Кайри — нареди той. Роботът човек въздъхна тежко при вида на раните. Той се завтече да изпълни заповедта, но все пак не можа да се сдържи и попита:
— Но какво е станало с Трейл?
— Ще ти обясним по-късно — обеща Крейк, без да си вярва, че ще удържи на думата си.
Трейл стоеше на прага на операционната и говореше с хората вътре. Дейзи Фей промуши червеното си закръглено тяло покрай него и огледа коридора.
— О, небеса! — извика тя. — Какво е станало с Кайри?
Тя се отстрани от пътя на носачите, които го внесоха в помещението.
— Трябва да му помогнеш, Дейзи Фей Макуин — обърна се към нея съществото, въплътило се в Трейл с плътния си, вдъхващ доверие глас. — Ти, Сю-линг Куонг, ще направиш какфото е нужно.
Сю-линг вдигна глава от операционната маса, където лежеше Сорк; под въздействието на контролния диск лицето й бе напълно безизразно.
— Разбира се — отговори тя. В гласа й нямаше нито изненада, нито съмнение.
Сложиха Кайри на операционната маса до брат му. Сю-линг се приведе и с каменно лице методично заразглежда раните.