Муун Бъндиран сложи ръка върху неговата.
— Той ги накара да си отидат, Франсис — обясни тя. — Дори ги накара първо да почистят.
— Да почистят?
Чак тогава забеляза, че боклуците, които бяха засипали цялата зала, са изчезнали. Муун Бъндиран кимна към покрита с чаршаф купчинка в ъгъла. Едно изтръгнато червено око гледаше света, без да го вижда изпод ръба на чаршафа.
Тавърът стоеше и ги следеше мълчаливо с доброжелателни и дружелюбни очи. Крейк понечи да го попита нещо, но той се бе обърнал към вратата.
Шляпайки и грачейки. Малкия се втурна в залата с диск в ръка. Уплашеният му поглед обиколи залата. Видя купчинката останки от Отговорника за Човечеството, смъкна чаршафа, за да се увери, че всичко е там, и чак тогава се взря в екрана.
И изкрещя, сочейки огромната флота отвън. Муун побърза да го успокои.
— Всичко е наред, Сътруднико. Те ще направят каквото им заповяда той.
Костенурката обърна двете си очи към Трейл, после отново ги насочи към екрана.
Тогава го забеляза и Крейк. Нещо ставаше с флотилията от кораби на Ш’шрейн. Не че се групираха за атака, но все пак безредната допреди малко сбирщина сега се подреждаше в двуизмерна, радиално симетрична форма, напомняща огромна паяжина в пространството близо до „Златната кошута“.
В средата й се появи смътно, безцветно петно.
— Отварят път за вас — каза Трейл. — Тофа правят. И го правят за последен път, за когото и да било. — Съществото замълча, после почти със съжаление добави: — Този път ще ви отведе, където желаете.
— На планетата на Майката? — възкликна Малкия. — Но тя е унищожена!
— Беше унищозена тогава. Сега не е унищозена. Времето е единно — произнесе гласът, а огромните синьовиолетови очи огледаха още веднъж залата; тавърът сякаш се усмихваше.
— Всичко сфърши — раздаде се гласът.
И тялото на Трейл се смъкна на пода. Очите сякаш внезапно ослепяха, а рогата станаха почти черни.
Муун Бъндиран извика, хвърли се върху тялото на своя приятел и прегърна главата му с две ръце. За момент изглеждаше отчаяна.
После очите оживяха, а огромните рога отново започнаха да излъчват млечното си сияние.
Тавърът седна. Протегна се, прозя се и докосна Муун с гальовна лапа. Измърмори й нещо… после отново легна кротко на пода на контролната зала и заспа.
Франсис Крейк потрепери, като си даде сметка, че в залата са останали с един по-малко.
— Какво ти каза? — попита той. Муун го погледна учудено.
— Каза, че можеш да прекараш кораба през онзи проход на дървояди ей там, Франсис — прошепна със страхопочитание тя. После нежно погледна възкръсналия си тавър, и когато вдигна глава, от очите й се стичаха радостни сълзи.
— О, Франсис — каза тя. — Наистина си мисля, че този път всичко ще мине добре!
Песните на айодите зазвучаха ликуващо и доброжелателно, когато посрещнаха онзи от тях, който ги бе напуснал и сега се връщаше, и те отново се заслушаха в древната песен от Земята:
— Когато говорихме за онова друго измерение, наречено време, отбелязахме, че най-странното при него е това, че тече само в една посока. Винаги се движим към бъдещето. Времето никога не се връща от бъдещето към миналото. То сякаш е като знак на еднопосочна улица — „стрелата на времето“, както го наричат някои хора.
Тази стрела си има название. Нарича се „ентропия“.
Същественото за ентропията на дадена система е логаритъмът на броя микроскопични състояния, които може да приеме системата. Трябва да запомните това, защото като нищо може да ви се падне в някой тест, но има и по-достъпно обяснение.
Ентропията може да бъде наречена мярка за увеличаващия се хаос. Моят зет неслучайно нарича двегодишната си дъщеря за по-кратко „Ентропия“, защото когато тя влезе в някоя стая, хаосът настъпва моментално.
Ние непрекъснато сме свидетели на това как нещата се стремят към засилващ се безпорядък. Например часовникът.
Часовникът е направен от стотици сложни детайли. Има зъбни колела и пружини, лагери от скъпоценни камъни, тяло и капак. Имам предвид истинския часовник, този, който се навива, а не тези, дето са на ръцете ви. Един часовник е високо организирана система. Ако само едно нещо в него се промени, целият часовник се поврежда. Може да ръждяса, да се разпадне или някой да го настъпи и строши. Или да падне в съд с разтопен метал и да престане да бъде часовник изобщо. Вие знаете, че има вероятност всяко от тези неща да се случи; знаете също така, че ако това стане, часовникът не може да бъде възстановен от повредените си части.
Така ли е?
Не е. Има начин от напълно случайни части да се направи часовник — всъщност така е станало и с вашите.