Но когато стигнаха, девойката отвори уста от изненада. На операционната маса се виждаше само едно тяло. Главата му беше почти изцяло превързана; бинтовете скриваха дори очите.
— Какво се е случило? — попита тя. — Кайри… умря ли?
Сю-линг вдигна глава и я погледна. Отдавна бе махнала контролния си диск и очите й просто лъщяха от умора. Трябваше да оближе устни, преди да отговори.
— Тялото му — да. Но Кайри е все още жив — или поне част от него — в главата на Сорк.
— Лягай си — заповяда Крейк, хвана я подръка и я поведе към вратата.
Тя се поколеба, но се подчини, и се запрепъва по коридора. Крейк се обърна към Муун Бъндиран.
— И двамата са там — каза й той, гледайки бинтованата глава. — По една половинка от всеки мозък — частите, които не са пострадали.
— Но трансплантацията на мозък е невъзможна!
— Възможна е, ако си Сю-линг Куонг с контролен диск в черепа, и ако ти помага Костенурка, също с такъв диск. Поне е жив. Или са живи — както ти харесва повече. Сю-линг казва, че няма да има проблеми с отхвърлянето на присадените части, тъй като са еднояйчни близнаци и генетичната им химия е напълно идентична.
Муун преглътна и обезпокоена се вгледа в тялото върху масата. Не й вдъхваше доверие. Единственият признак на живот у него бяха жуженето и свистенето на импровизираната животоподдържаща апаратура и уредите, контролиращи жизнените функции.
— И сега той… те… ще се оправят ли?
Франсис Крейк сплете пръсти.
— Да — отвърна той, надявайки се да се окаже прав. Доколкото бе успял да забележи по време на операцията, Сю-линг си разбираше от работата. Дори Малкия, със същия като нейния диск, не бе показал с нищо, че изпитва някакви съмнения или колебания по отношение на действията й.
Крейк се сепна от неочаквания смях на Муун. Той я стрелна с поглед, питайки се дали истерията най-накрая не е обзела и нея. Но смехът й изглеждаше съвсем нормален.
— Извинявай, Франсис, но не мога да не си помисля, че това, в края на краищата, решава един проблем, не е ли така? — И обясни: — Сега Сю-линг ще престане да се тормози от вечното си раздвояване между тях.
— Струва ми се, че имаш право — каза след малко Крейк с леден глас.
Муун го изгледа отначало сепнато, после — с искрено съжаление.
— Искам да кажа, в случай, че тя все още иска единия от тях… или него… тоест… Не знам какво искам да кажа — измърмори тя, съзнавайки, че е сплескала цялото си извинение.
Позамисли се и реши, че е най-добре да замълчи. Седна върху сандък от медицинска апаратура близо до спящия тавър и погали ниско подстриганата козина между сияйните му рога.
Почувствувал се не по-малко неловко от самата Муун, Крейк промени темата.
— Разкажи ми за онзи… как го наричаше — „поет“?
— О, да — с радост се отзова Муун. — Само че „поет“ не е съвсем точно. Той ми каза, че вярната дума на човешкия език е „айод“ — древна земна дума, от времето на микенската цивилизация. Или някаква друга. Нещо като бард. Омир, казваше той, бил айод.
Трейл се размърда в съня си. Тя почеса топлата, широка глава. Тавърът изпъшка и отново заспа.
— Някакъв си поет — отбеляза Крейк, — а укроти тези Ш’шрейн, без дори да се изпоти.
— Според мен те не са просто поети, Франсис. — Тя го погледна въпросително. — То е като приказка, нали? Когато ми говореше, все ми си струваше, че ще започне с „имало едно време…“
Едно време, бе казал, или почти казал, айодът…
Едно време, много, много отдавна (но времето е единно, бе казал също така айодът), айодите били органични същества, населяващи една планета в галактика и вселена много далеч от Земята — вселената, която току-що бяха напуснали, всъщност.
— Били живи хора като нас? — попита Крейк.
Муун поклати глава.
— Никога не е казвал, че са били като нас — поправи го тя. — Каза само, че били биологични същества, каквито сме и ние.
По външен вид, каза тя, никак не приличали на човеците. Но по всичко останало — да. Също като човеците, и те били находчиви и силни, понякога сериозни и понякога мъдри.
Но, както и при хората, действените и находчивите не били непременно тези, които били сериозни и мъдри.
Тези същества еволюирали като всички други. Разумът им постоянно се усъвършенствувал. С течение на времето открили огъня, земеделието, машините — също като човеците, — построили градове и цивилизацията им процъфтявала. Когато достигнали стадия на зачатъчната наука и технология, мъдрите изучили звездите и планетите в пространството. Находчивите взели тези знания и ги използвали. Построили кораби и тръгнали да изследват други светове — и не само да ги изследват, но и да ги притежават.