— И това били Ш’шрейн? — предположи Крейк.
— А другите — айодите? Не още, Франсис, но точно така станало след много, много време.
През всичкото това време се случвали най-различни неща. Изследователите и нашествениците достигали все по-далеч и по-далеч в космоса. От време на време се натъквали на други същества, някои от които интелигентни почти колкото тях. Мъдрите, които си стоели на Земята, се радвали на тези открития. Но находчивите гледали на нещата по друг начин. Понякога другите същества и народи били поглъщани от тяхната разрастваща се империя. Често били прогонвани… или просто унищожавани.
Тези, които станали Ш’шрейн, били страшни разрушители. Те дори унищожили собствените си тела. Простата органична плът не била достатъчно здрава и силна за техните нужди.
Отначало търсели топли и плодородни планети като тяхната, но те се срещали рядко. Просто не достигали за удовлетворяването на желанията на ненаситните Ш’шрейн. Но и на този проблем намерили разрешение. В това им помогнали онези, които станали айоди. Те научили нашествениците как да се променят, за да се приспособят към по-тежките условия на средата с протези и механични способи, докато постепенно се превърнали в полу-човеци, полу-машини. Хората ги нарекли киборги. Сега вече били напълно годни за по-нататъшните си нашествия, на които се били отдали. Били освободени от нуждата от плът и кръв. Можели да оцелеят при всякаква гравитация и атмосферни условия, и дори при липсата на такива.
Постепенно (каза Муун Бъндиран на капитана) Ш’шрейн загубили всички органични части от телата си. Умовете им били програмирани така, че те се превърнали в неръждаеми, вечни, подобни на компютри същества, а телата им никога не остарявали и умирали. Броят на Ш’шрейн се удвоявал, и отново и отново, докато цяла една галактика вече не можела да ги побере — накрая даже решили, че и цяла вселена не е достатъчна за множеството могъщи и непобедими Ш’шрейн…
Докато айодите…
Айодите също се множали.
Но те избрали различен път. Не към неорганичната материя; не към материята изобщо. Умните айоди отдавна били открили принципите на вълновото движение. Били дали това знание на Ш’шрейн, както и толкова други неща — естествено, че без вълновото задвижване Ш’шрейн не биха могли да напуснат пределите на родната си Слънчева система. Айодите обаче изнамерили друго приложение на вълновото движение.
Тъй като вълновите кораби ставали все по-сложни и по-сложни, те вече не зависели изцяло от механичните компоненти. Накрая нуждата от такива напълно отпаднала. От своите кораби айодите възприели свободата на нематериалното съществуване. Те се трансформирали. От органични същества, зависещи от условията на околната среда, те се превърнали в устойчиви вълни от чиста енергия — самоподдържащи се системи, които земните учени биха нарекли „устойчиви вълнови единици“. Те се движели непрекъснато и също били безсмъртни.
Учейки се непрекъснато, айодите започнали да разбулват загадките на квантовия свят. Отдавна били стигнали до идеята за множествеността на вселените. И сега, когато не били вече подвластни нито на времето, нито на пространството, те поели към тях. Айодите били в постоянна връзка един с друг, осъществявана посредством управлението на собствения си енергиен спектър и флуктуационното създаване на нови вълни в привидния вакуум, които са в основата на всичко и навсякъде. И нещо повече. Айодите били един огромен хор, възхваляващ в химни величественото единство на всичко.
Те никога не били сами. Между вселените нямало нито време, нито пространство, тъй че айодите от далечното минало били в близък контакт с тези от далечното бъдеще, макар че за тях нямало минало и бъдеще. Те били айодите, и били навсякъде и всякога.
Знаели, че поемат ли към нови вселени, злокобните, враждебни кораби на по-лошата им половина — Ш’шрейн — незабавно ще ги последват. И когато открили съществата, които човеците наричат Костенурки, Ш’шрейн побързали да се появят веднага след тях.
И повели война с Костенурките.
Но накрая айодите решили, че това не може повече да продължава. Не можели да позволят цялата система от вселени да бъде омърсена от злобата на тези техни alter ego, които вървели по петите им. Айодите решили да действуват. Оставили родната си вселена на Ш’шрейн. Вкарали корабите им обратно в нея и затворили всички проходи на дървояди, като по този начин я изолирали… За известно време.