Муун не знаеше кое е вярното. Не знаеше толкова много неща! Всички тия събития за нея бяха прекалено бързо и неочаквано следващи едно подир друго. Черпеше сили и увереност от присъствието на най-скъпия си приятел — тавъра, да не говорим за другия скъп й човек, капитан Франсис Крейк; каквото и да се случеше, те бяха наблизо.
Все пак преминаването през тунела в леда я поразсея и разведри. Тук поне бяха скрити от злокобното око на онази неутронна звезда, макар че не беше по-топло. Забеляза, че тунелът продължава далеч навътре в ледника, но нямаше време да се оглежда. Костенурките ги качиха на нещо като селска каруца. Не се виждаше никакъв двигател. Въпреки това, веднага щом всички се качиха, тя се затъркаля с равномерен ход по тунела под леда, където беше здрачно, но не съвсем тъмно.
Муун така или иначе си имаше своя светлинка — познатото, дружелюбно сияние от рогата на Трейл. Тя й позволяваше да наблюдава изопнатото от напрежение лице на Франсис Крейк, който се взираше в мрака напред. Горкият Франсис, неочаквано за самата себе си помисли тя.
Тя се сгуши по-близо до топлото, силно тяло на Трейл. Най-после нещо завършено, каза си тя. Мечтите на Малкия вероятно щяха да се осъществят тук и именно затова той седеше като на тръни. Шаваше неспокойно и си мърмореше с изключен транспозер. Муун се зачуди какво ли ще стане, ако мечтите му наистина се сбъднат. Да речем, че успее да убеди тази тяхна древна Майка да тръгне с тях. Или пък — че Костенурките се преродят в тяхното собствено време. Или пък — че най-накрая се завърнат живи и здрави… но къде? Нима би могла да заживее отново в ранчото на родителите си в Ню Мексико?
За нейна изненада Трейл наведе голямата си глава и я опря до нейната.
— Не бой се, Муун — измуча тихо той и топлият му ласкав дъх раздвижи косата й. — Ти искаш така. Аз също.
Тя въздъхна и му се довери, без да иска обяснение. Не беше много спокойна, но щом Трейл й казва да не се бои — е, няма.
Платформата внезапно спря. Муун зяпна и присви очи, тъй като я ослепи ярка светлина. Тунелът ги бе извел на открито и осветено място.
Намираха се на дъното на обширна кръгла яма, напомняща кратера на угаснал вулкан, обградена отвсякъде със стръмни и високи гранитни скали, които спираха лъчите на ужасната неутронна звезда. От леда нямаше и следа; възпираха го извисяващите се до небето канари.
Макар никъде да не се виждаше слънце, площадката бе ярко осветена — като лятно пладне на ранчото, каза си Муун. Тя примижа и откри, че светлината идва от бързо сменящи се в небето разноцветни огнени завеси.
— Сияние — промърмори Франсис Крейк, отправил поглед нагоре. Енергетичните частици от мъртвите звезди караха небето да пламти. — И толкова дяволски ярко! Всъщност вече можем да свалим защитните си костюми, няма защо да се страхуваме от радиацията.
Нито пък от студа, помисли си Муун, когато с изненада откри, че тук е топло. Гледката й достави внезапно, неочаквано удоволствие. Всичко наоколо беше толкова красиво! В средата на дълбоката кръгла котловина, в която се намираха, се простираше разкошно просторно езеро, изпъстрено с острови.
И навсякъде бликаше живот. Ливадите гъмжаха от Костенурки — дребни, по-едри и дори няколко направо огромни, със сребристи черупки, който изглежда бяха началниците.
Крейк също се озърташе удивен.
— Това трябва да е люпилнята им, Муун! — каза той. — Бях чувал за мястото, но никога не съм очаквал, че ще го видя с очите си. Тези Костенурки сигурно са от новото поколение, значи и Майката трябва да е някъде наблизо.
Костенурките, които ги бяха придружили дотук, слязоха от платформата и застанаха с гръб към гостите си — или затворниците. Изглежда чакаха нещо. Малкия направи опит да ги поразпита, но никой не обърна внимание на нервното му ломотене. Пазачите им обърнаха очи към ливадите, откъдето, без да бърза, към тях вървеше друга Костенурка.
Беше от най-едрите и също със сребриста черупка. Крейк затаи дъх.
— Знаеш ли какво е това, Муун? — попита той. — Мисля, че е женска! Трябва да е от нимфите.
Муун заразглежда новодошлата. Беше по-висока на ръст от останалите, но и по-стройна. Закърнелите у мъжките екземпляри крилца при нея бяха добре развити, а черупката й блестеше като излъскан метал. Девойката отправи въпросителен поглед към Крейк.
— Нимфа?
— Полово още несъзряла женска — обясни той. — Чувал съм, че постоянно си държат по няколко, в случай че нещо се случи с Майката. Но никой досега не ги е виждал.