Той повдигна лакти, за да им я покаже. Муун се опита да последва примера му.
— Кога ще я видим? — попита тя.
Костенурката я изгледа сърдито.
— Не съм ви обещавал такова нещо! Единствено тя може да решава, но ако ви приеме, трябва да се държите както подобава!
Платформата спря на десетина метра от палатката. Нимфата хладно огледа групата странници и бързо заговори на Малкия. Той изглеждаше изненадан. После отново включи транспозера си.
— Вероятно на аудиенцията ще присъствувам само аз — изрече той с треперещ глас. — Вие ще останете тук и ще чакате нареждания.
След това заедно с нимфата се отправиха към свещените покои на Майката.
Времето минаваше.
Никой не идваше при тях, само дузина костенурчета прецапаха до края на езерото и ги зяпнаха. После се появи една нимфа, сгълча ги и ги отведе. На Муун Бъндиран й стана топло — след толкова време, прекарано в мразовития външен свят. Отвратителната миризма на сяра като че се разсея, или тя просто бе вече привикнала с нея.
— Какво мислиш, че става, Франсис? — прошепна Муун.
Той спря да протяга врат в усилието си да надникне в палатката.
— Ще разберем — обеща й.
Твърде неопределено обещание, помисли си Муун, но се утеши с факта, че Трейл си мърмореше тихо и доволно до нея. Тавърът не проявяваше никакво любопитство, докато Муун и капитанът се стараеха да разберат какво се крие зад всяко движение, което долавяха откъм палатката. Виждаха се фигури — Малкия, застанал с високо вдигнати лакти в позата на преклонение, и някакви други непознати силуети. И макар да чуваха приглушените крясъци и гърления грак, долитащи откъм светая светих на Майката, те не разбираха смисъла им. Все още никой не идваше; само няколкото нимфи, които се мотаеха край палатката и разговаряха помежду си, от време на време ги удостояваха с едноок поглед.
Зад тънката платнена стена се мярна нова фигура с неясни очертания.
— Това Майката ли е? — прошепна Муун и я посочи.
Крейк подръпна брадата си.
— Възможно е — отвърна той. С изключение на издутия корем, фигурата не се отличаваше по ръст от останалите нимфи. Но черупката й бе жълтеникава, обезцветена и напукана от времето. — Изглежда животът й не е бил лек. Сигурно. Да станеш майка на цяла една раса не е лесна работа… Но ми се ще Малкия вече да излиза.
— А на мен ми се ще да знам колко е часът — каза Муун. — Обзалагам се, че Сю-линг вече се тревожи за нас.
Франсис Крейк я погледна изненадано, после се засмя.
— Да, наистина. Аз също се безпокоя.
Тя сложи ръка върху неговата.
— О, Крейк! — успокои го тя. — Нали чу какво каза Трейл? Няма причини за безпокойство.
— Наистина ли? — подигравателно се изсмя той. — Да не се безпокоим дори за това дали няма да ни изхвърлят оттук или пък дали няма да им скимне да ни дадат на бебетата си за вечеря?
— О, Франсис! — укори го девойката. — Как можа да го кажеш! Няма да направят такова нещо! Както и да е; не си ли спомняш, че Малкия и Върховния Буревестник ни дадоха думата си, че когато се върнем, нещата ще се променят към по-добро?
На Крейк не му достигна кураж да поясни, че Върховния Буревестник вече никъде няма да се връща. Но не можа да се сдържи да не каже все пак:
— Спомням си го прекрасно, Муун. Но да видим какво ще научим от Малкия за сегашното ни положение. — Тя сви рамене, сякаш нищо не бе в състояние да наруши обзелото я спокойствие. — Но дори да успеем да се измъкнем оттук с всичко, което иска той — какво от това? Все още сме на хиляди години от нашето време, не е ли така?
— Трейл каза да не се тревожим — повтори Муун, — дори и за завръщането в собственото ни време, предполагам. В края на краищата можем да попътуваме още малко, за да забавим времето и да изчакаме нашето да ни настигне, нали?
— Да, но… — започна Крейк и млъкна. Не искаше да причинява на Муун Бъндиран повече тревоги, отколкото й се бяха струпали на главата напоследък.
Тя потупа ръката му.
— Трейл никога не ме е разочаровал, Франсис. Моля те, не забравяй това!
— Разбира се — каза той, за да приключи разговора.
Крейк не можеше да споделя детинската й вяра в бъдещето, но все пак, въпреки волята си, бе трогнат. Погледна я с любопитство. Физически Муун Бъндиран в никакъв случай не беше дете. Нито пък по отношение на умствените си способности. Бе го доказала чрез бързото си ориентиране в обстановката на кораба и уменията си по време на операцията и всичко, което вършеше. Но в очите на Франсис Крейк тя изглеждаше толкова безнадеждно и безпомощно наивна! Може би това се дължеше на изолирания й живот в ранчото. А може би и на самата й природа.