Крейк се засмя.
— Чуйте ги — каза той. — Предполагам, че това е ритуалът на ухажването им. Гладни ли сте? Трейл ще ви приготви нещо, ако искате, макар че само Бог знае какво ще е то.
Той им се усмихна, развеселен от мисълта, че единствените хранителни продукти, останали на борда, бяха малко сушени червени плодове и някакви странни десерти, които преди никой не искаше да яде. Нямаше да умрат от глад, докато стигнат Земята, но еднообразната диета със сигурност щеше да им омръзне.
— Мисля, че не са гладни, Франсис — обади се Муун Бъндиран откъм другия пулт.
Тогава Крейк ги погледна по-внимателно. Лицата на екраните им бяха необичайно сериозни.
— Какво има? — попита той. Пръв заговори Марко.
— Мислехме си… — рече с тон, който подсказваше, че мислите им не са били много приятни.
— За айодите и Ш’шрейн — добави Дейзи Фей също толкова угрижено.
— А, да — кимна Крейк. — Странни същества, наистина, но не бива да се разстройвате заради тях. Безсмислено е повече да се боим от тези Ш’шрейн. Айодите обещали, че никога вече няма да ги пуснат на свобода. Колкото до самите айоди… — Той поклати глава — не разтревожено: още нямаше защо, — а просто защото отново изпита удивление от тези неподвластни на времето, вечни създания.
— Трейл казва, че ние никога вече няма да видим айодите — продължи Марко. — Те няма да се бъркат в човешките ни работи; единствената причина един от тях да се намеси бе, че това, което се случи, е по тяхна вина.
— Да — отвърна Крейк, — но ние винаги ще знаем, че ги има, нали? — Той се замисли над това, предъвквайки сушения, корав като гьон червен плод. — За някои хора ще бъде трудно да приемат факта, че там горе има някой, който знае всичко и може да направи всичко…
После подръпна брадата си и замълча намръщено, защото чувствуваше, че е на прага да осъзнае нещо, което засега му се изплъзва. Забеляза нетърпението, изписано по лицето на Марко.
— Не за това си мислехме — каза мъжът робот, — а за Ш’шрейн.
— И за айодите — допълни Дейзи Фей. — За начина, по който са се превърнали в това, което са сега. Отначало били един народ, а после се променили така ужасно!
— И най-вече — довърши Марко, — за това дали подобно нещо би могло някога да се случи и с нас.
Думите му стреснаха Крейк.
— Какви ги приказваш? — попита той. — Ние сме една раса, нали така? Нямам предвид Костенурките и таврите.
— Не става дума за Костенурките и таврите.
— А за какво тогава? Това, което се е случило с айодите и Ш’шрейн е, че някои от тях започнали да добавят към телата си машинни части и не след дълго… О! — Той се вгледа в двамата от екипажа си, в техните механични пипала, размахващи се около блестящите им механични тела, в механичните образи на лицата им върху екраните на корема, които търпеливо го чакаха да разбере. — О, господи!
— Точно така, Франсис — строго, но със съчувствие каза Дейзи Фей. — Това, от което се боим, сме ние самите. Какво сме ние, Франсис? Не мислиш ли, че хора като нас двамата биха могли да са само началото?
Това бе вероятност, за която Франсис Крейк не смееше да мисли. Но не можа да освободи съзнанието си от нея през целия ден. Ш’шрейн и айодите… Да, сети се той, имаше една много стара история — човешка история — за нещо подобно. Помъчи се да си я спомни: „Машината на времето“ от англичанина Х. Уелс. За това как човешкият род расте и еволюира, и как накрая се разделя на две отделни раси — добрите, глуповати Елои, с техните слънчеви цветя и песни, и ужасните и също толкова глупави Морлоки, които се заселват под земята и нощем изпълзяват оттам, за да пируват с телата на далечните си братовчеди.
Крейк потрепери.
Разбира се, айодите съвсем не бяха като онези празноглави деца на цветята от книгата на Уелс. Напротив. Бяха не просто интелигентни, а направо като всемогъщи богове…
И точно в този миг в главата му проблесна тъй дълго изплъзвалата се мисъл. Богове! Ами да! Нима има нещо по-близко до религиозната представа за един мъдър, всевиждащ и всемогъщ — но винаги загадъчен и скрит Йехова, Аллах или някой друг, от айодите?
Тази мисъл му донесе облекчение. Човешкият род бе съумял да живее с представата за Бог почти през цялата си история, без да бъде унищожен от него, и едва ли би било фатално да узнае, че Бог всъщност са айодите. А колкото до Ш’шрейн и разделението, в резултат на което се появили, както и до двамата му приятели роботи, които напомняха за тях, то…
Застанал пред Сю-линг в импровизираната операционна, той навъсено й каза: