Крейк вдигна поглед от документа и видя, че Муун Бъндиран го наблюдава от съседния пулт. Той се засмя смутено.
— Не ме бива много в дипломатическите преговори на високо равнище — призна той.
Тя се огледа — някой идваше.
— Справяш се отлично, Франсис — успя само да каже тя преди Марко и Костенурките да влязат в залата.
Ръждивочервеникавият Сътрудник приличаше на любимото малко кученце на огромната сребриста нимфа, но въпреки това му идваше да си подсвирква от щастие.
— Сътруднико — веднага започна Крейк. — Искам да ти напомня…
Но Малкия го прекъсна.
— Не е уместно вече да се обръщате към мен с титлата „Сътрудник“ — изграчи той и дори през транспозера се усещаше въодушевлението му. — Тази, Която Ще Бъде Майка, е съгласна отсега нататък да бъда наричан Този, Който Ще Бъде Съпруг.
— Добре — нетърпеливо се съгласи Крейк и вдигна листа. — Сега, това, което ти и Отговорникът обещахте…
Но отново не можа да довърши.
— Вече бях уведомен от Марко Рамос — изграчи Малкия. — Аз съответно разговарях с Тази, Която Ще Бъде Майка, и тя прие споразумението. Това ли е документът? Дай ми го.
Той го пое с ноктестата си лапа и го поднесе на нимфата сред поток от неразбираемо крякане и грачене. Тя, без да умува дълго, драсна с нокът върху листа и го върна на Крейк.
Крейк се вторачи в хирургическия разрез от острия й нокът върху документа.
— Това ли е всичко? — попита той. — Нещо друго?
— Друго няма — заяви Малкия, — освен задачата да ни върнеш живи и здрави в нашето време, капитан Крейк. Трябва колкото може по-бързо да свием брачното си гнездо! — Той колебливо погледна нимфата, която показваше признаци на отегчение от този разговор на непознат за нея език. — Имам обаче един въпрос. Тъй като планетата на Майката не съществува вече, ще имаме нужда от подходящо място за излюпването на нашите малки братя. Какво ще кажете за планетата Меркурий? За вас тя няма никаква стойност. Вярно че температурата там е доста висока, но затова пък има достатъчна за изхранването на малките радиация… — Като видя изражението на Крейк, той млъкна. — Какво има, капитан Крейк? Не е ли подходяща планетата Меркурий?
Крейк поклати глава, разтревожен от идеята за един свят на Костенурките в съседство с техния.
— Не бих казал — неохотно отвърна той.
Но Малкия не го слушаше.
— Да, да! — възкликна Костенурката, следейки с едно око нимфата, която тръгна из залата. — Сега не е моментът да обсъждаме тези подробности. Подходяща планета без съмнение ще се намери, щом веднъж се завърнем в нашето време — което, разбира се, трябва да е след изчезването на предишната ни Майка, както се досещате.
— Естествено — съгласи се Крейк и внезапно се намръщи. — Не, не се досещам — каза той. — Защо трябва да е след това?
Костенурката изграчи удивено.
— Защото не може да има две снасящи майки едновременно. Това е абсурд!
— Но ако спрем точно преди изчезването, може би бихме могли да го предотвратим!
— Това не трябва да става! — изсъска гневно Малкия. — Каква полза? Няма да можем да направим нищо! Не можем да попречим на Ш’шрейн да откраднат планетата! Айодите няма да се намесят втори път и ще бъдем безпомощни пред техните ужасни оръжия. И сигурно ще загина — но, което е по-важното, животът на бъдещата Майка ще бъде изложен на опасност!
— Защо да не опитаме все пак? — рязко каза Крейк, подръпвайки гневно брадата си.
— Не бива! Помисли, капитан Крейк! — продължи настоятелно Костенурката. — Да предположим, че въпреки всичко успеем да опазим старата Майка от Ш’шрейн. В такъв случай каква стойност ще има този документ, който е толкова ценен за вас? Никаква, Крейк! Той не би бил валиден за старата Майка. Не би означавал нищо; вие, хората, ще си останете в предишното положение. — Той млъкна и гордо обърна поглед към нимфата, която се бе отправила към изхода. Малкия тръгна след нея. — И най-лошото, аз няма да бъда Съпругът!
— Ето, виждаш ли, всичко се оправи — каза Муун Бъндиран на своя капитан.
— Според теб всичко е наред? — попита Крейк. Той се позамисли и се предаде. — Да, струва ми се. Не съм чувал лъжа от устата на Костенурка — засмя се капитанът. — Но не съвсем. Трябва да убедим Малкия да не създава своята нова планета на Майката в нашата Слънчева система. Смятам, че ще ни бъдат по-добри съседи, ако са по-далеч.
— Може би си прав — замислено отвърна тя, изучавайки лицето му. — Едно само остана неуредено, Франсис. Надявам се, няма да си помислиш, че съм прекалено пряма.
Той премигна насреща й, когато тя стана и се приближи. Понечи да възрази срещу своеволното й напускане на вахтата, после се отказа — в края на краищата, ако уредите на състоянието на кораба сигнализираха за нещо нередно, щяха да ги чуят и предприемат необходимото.