Така че не сръчността бе причината за повишението на Сорк. Уменията ги предоставяха Костенурките. Това, което най-високо ценяха у служителите си, бе дисциплината. Много от човеците бяха мързеливи, или пиеха в свободните си часове, или пък имаха лични проблеми и постоянно закъсняваха за работа, или не се чувствуваха добре. Но не и Сорк Куинтеро…
Е, не винаги, трябваше да си признае. Вярно, че по едно време бе започнал да пие повече, отколкото се харесваше на брат му; не че Костенурките откриха това, но той заряза пиенето, когато Сю-линг се появи в живота му. На нея това също не й харесваше. Но бе факт, че Сорк винаги се явяваше навреме и никога не се оплакваше — поне не на глас, ако наблизо имаше Костенурки. А на началниците му това им допадаше. Затова и бяха го „повишили“ (естествено, повишението не му донесе нито повече пари, нито повече власт) като техен помощник в счетоводството — нещо твърде важно за Костенурките.
Те не искаха никакви проблеми в това отношение. На тях и през ум не им минаваше, че Сорк Куинтеро не желае повече да бъде „меми“.
Щом смяната свърши, Сорк и Кайри напуснаха работния сектор. Без да се подканят, те направиха това, което и двамата знаеха, че ще направят: запътиха се към стаите на Сю-линг Куонг в района на болницата.
Сю-линг очакваше тяхното идване, тъй че когато пристигнаха, тя бе вече будна, изкъпана, облечена, готова да посвети времето си на двамата мъже, които обичаше. Улови ги за ръце и ги поведе към болничната столова. Тя щеше да закусва, мъжете — да вечерят, може би, но и тримата ядоха едно и също: пържоли от тавър с пържени картофи, големи чаши с плодов сок и накрая горещо черно кафе.
Докато пълнеше чашите им, сервитьорката-тавър измуча любезно. Сю-линг каза:
— Да, благодаря, бе много вкусно.
Кайри се изкикоти, но не той, а Сорк изрече на глас мисълта му.
— Как разбра какво ти казва това нещо? — попита той.
— Не е „нещо“ — сряза го Сю-линг. — Таврите наистина са доста интелигентни; каза ми, че се надявала храната да ни е харесала.
— Не ти ли се струва странно? — продължи Сорк. — Искам да кажа, каква е храната, дето би трябвало да ни е харесала? — Тавър!
Сю-линг ядосано сви рамене.
— Това, че са животни за месо не означава, че трябва да се отнасяме с тях като с… със скотове! Ксийн работи тук в столовата вече две години и наистина е много мила. Само я погледнете — о, небеса!… Според вас, какво й става?
Жената-тавър внезапно се бе смъкнала на колене и мучеше жално. Бе изтървала подноса с ястията и когато се обърна и погледна тримата човеци, широкото й кравешко лице бе сгърчено от мъка.
— Лошо й е — предположи Сорк. Но брат му поклати глава.
— Не — прошепна той и се ослуша.
Чу го и Сю-линг — едва доловим звук, някакво безсловесно идващо отдалеч виене. После звукът се усили и извиси, още по-ужасен.
Сю-линг примигна, обхваната от внезапен страх.
— Костенурките ли са? — прошепна тя.
Кайри кимна мрачно. Сорк промълви тревожно:
— Щом го чуваме добре от такова голямо разстояние, кой знае какво чудо е там.
Не беше нужно да напомня, че по-голямата част от звуците в обхвата на гласовете на Костенурките бе извън доловимите от човешкото ухо честоти.
— Никога не бях чувала подобно нещо — каза Сю-линг. Сорк, който бе прекарал целия си живот в зоната, кимна бавно.
— Нито пък аз. Дори когато пеят в чест на богинята си. Това е нещо съвсем ново.
— Трябва да е нещо наистина ужасно, за да ги разстрои така — каза Сю-линг, без да отделя поглед от жената тавър, която се изправи, олюля се като пияна и залитайки излезе от столовата.
А Сорк, с внезапно бликнала от очите му огнена светлина, извика:
— Обзалагам се, че това е… о, Господи, дано да е истина!
Къде пеят айодите? Ако някой трябва да зададе този въпрос, той никога не ще узнае, защото айодите не са никъде. Но въпреки това песните им се чуват навсякъде, с изключение на някои места, чиито обитатели никога не са се учили да слушат, а айодите чуват всичко, винаги, дори и стихващите древни песни от далечната Земя.
— Ако си спомняте какво говорихме за идеята на Хокинг за това, което нарекохме „вечната анаконда на времето“, вероятно сте запомнили също така предположението му, че вселената се е зародила от „вакуумните колебания“. Това, което не разяснихме, бе какво във този вакуум се колебае и как точно става това.