— Естествено — отвърна Крейк, гледайки я с някаква смесица от любопитство и съчувствие. После промени темата: — Може би можеш да ми помогнеш. Търся мястото, което се нарича Порталес.
Тя премигна насреща му.
— Порталес? Ами че ти си в самото ранчо Порталес!
Той премигна на свой ред.
— Не говоря за ранчо. Имам предвид града.
Тя поклати глава.
— Вече няма град, който да се казва Порталес — увери го тя.
— Но аз живеех там.
— Господине! — рече тя, — никой не живее там много отдавна. Дори вече не е град. Дядото на татко разправяше, че бил наводнен преди сто години…
— Наводнение?! В Порталес?
Тя кимна.
— След като Костенурките построили подводната преграда в северната част на Тихия океан, заради Сухия Период — обясни тя. — Дядото на татко често ни разказваше за него. Някога тук напоявали земята. Но след време язовирите се изчерпали. Не останала и капчица вода. Пустинята се върнала. Хората не можели повече да живеят тук и затова просто се изселили…
— Говореше за наводнения, а не за суша.
Тя кимна.
— Тъкмо заради сушата Костенурките се заели с цялото това макростроителство. Искали отново тези земи да станат плодородни — за наше добро, нали разбираш. И издигнали подводната преграда, която отклонила топлото тропическо течение покрай Алеутските острови и през Беринговия проток, и…
— Мис Бъндиран — рязко я прекъсна Крейк, — защо ми разправяш всичко това?
Тя се намръщи.
— Обяснявам ти защо градът вече го няма. Когато времето започнало наистина да се променя, станали няколко страхотни наводнения. Целият град бил разрушен. Не мисля, че от него е останало много.
— И въпреки това искам да го намеря — каза той решително. — Междувременно, търся къде да си опъна палатката за през нощта.
Девойката го изгледа преценяващо.
— Само място за палатка?
— Да. Имам всичко необходимо в колата. Търся само място. — Той се поколеба, после обясни: — Може да се каже, че съм един вид в отпуска.
Тя кимна и бързо взе решение.
— Можеш да се установиш, където ти харесва. Никой няма да те безпокои, освен ако запалиш огън или оставиш много боклуци. Ако искаш разрешение, имаш го — можеш да пренощуваш, където ти харесва в нашите земи.
Той я погледна с любопитство. Девойката се изчерви и каза:
— Е, земята всъщност не е изцяло наша. Една компания на Костенурките изкупила старите нотариални актове, след като климатът се променил. Било справедливо, казват хората, понеже тя не струвала нищо преди това.
— Значи са ви помогнали, променяйки климата. А сега притежават земята — каза язвително Крейк.
— Татко твърди, че е справедливо — повтори упорито тя и с това въпросът приключи. — Както и да е, той е управител на ранчото, но точно сега е на другия край с братята ми. Сигурна съм, че ще се радват да ни гостуваш. Къщата ни е на десет километра надолу по пътя, при разклона. Ако тръгнеш наляво, пътят ще те отведе там, където е бил градът. Поне така мисля. Има поток. Я ми кажи, къде работиш?
Крейк се обърна и я погледна. Тя бе застанала под червеноплодните дървета; лицето й бе засенчено от високо извисяващите се клони, покрити с едри, кафеникави, дебели кожести листа. Жълтите цветове във формата на камбана изпълваха въздуха с благоухание, към което се примесваше особената, остра миризма на таврите, идеща откъм другата страна на пътя.
— Прощавай, че съм толкова любопитна — каза тя с извинителен тон, — но изглеждаш някак не на мястото си. Мога ли да ти бъда полезна с нещо друго, освен в търсенето на онзи древен град?
Той поклати глава, заставяйки се отново да се вгледа в лицето й, за да се увери, че то не е на жената, която мечтаеше пак да намери. Не беше. Тази девойка бе олицетворение на настоящето, жива и жизнена в тази странна сегашна действителност.
— Няма нищо — отвърна Крейк. После направи решителната крачка: — Работя в космоса, мис Бъндиран. Капитан съм на вълнов кораб.
Тя зяпна от учудване.
— Какъв каза? Не знаех, че е възможно. Мислех, че единствено Костенурките могат да управляват междузвездни кораби.
— Така е — съгласи се той, — но аз съм особен случай. Специално този кораб е предоставен лично на мен за мое собствено ползване. Но си го заслужих, така си е. Костенурките ми го дадоха под наем, за да действувам от тяхно име и да върша неща, с които на тях не им се занимава. Те например никак не обичат да слизат на повърхността на планетите, освен ако тези планети не са по-студени и сухи от Земята. Вероятно защото родната им планета е такава, но не мога да го твърдя със сигурност. Виждал съм я от космоса, но това е всичко.