Дори и да е така, в тази секунда се случили много неща. Можем да разделим древната история на вселената също на няколко ери. Древната история започва в десет на степен минус 43 секунди, и първата част от нея се нарича ерата на Великата Унифицирана Теория, или ВУТ. Тя продължава от десет на степен минус 43 до десет на степен минус 37 секунди, което означава, че продължава малко по-малко от 1 върху 10 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 секунди — тоест по-малко от една ондецилионна част от секундата.
Не звучи много. И не е. Но било достатъчно за полагане основите на Великата Унифицирана Теория, което съвсем не е малко.
След ерата на ВУТ нещата се развивали вече по-бавно. Настъпила ерата, когато започнали да се образуват адроните, и това продължило около една милионна част от секундата, което също не е много, но е доста повече от една ондецилионна; следва значително по-продължителната ера на образуването на лептоните, която заема останалата част от първата секунда на древната история. Това също не е много интересно.
Важните събития се случили през ерата на ВУТ и преди нея.
Ерата на ВУТ от древната вселенска история е време на много високи енергии и следователно на много тежки частици. Това също така е времето, когато можем да кажем, че космосът започнал да съществува.
Тук някои от вас може би ще повдигнат вежди. Може би ви измъчват неизказани въпроси. Например, как е възможно да е имало нещо, в което се е поместил космосът.
Нека ви покажа защо този въпрос няма отговор. Пространството предполага някаква структура. Най-малките структури, които познаваме и смятаме, че вероятно са изобщо най-малките съществуващи, са с дължината на Планк — около 10 на степен минус 35 метра.
Но пространството има структура. То не е една празнота без шевове. То е нещо като общност на миниатюрни частици с дължината на Планк. Понякога наричаме тази основна структура в състава на всяко нещо „пространствено-времева пяна“, понеже в тези твърде ранни епохи не сме в състояние дори да различим измеренията на времето от пространствените измерения.
Ето това е ерата на ВУТ. Това е времето на свръхтежките частици и пространствено-времевата пяна; и смятам, че казахме достатъчно за древната история.
А айодите изпяха мелодични и ласкави песни в чест на тази хубава песен, защото човеците още от двегодишна възраст можеха да пеят вярно… а колко детински погрешна бе тя.
6.
Ако на Кайри Куинтеро му бе разрешено сам да контролира собственото си тяло, би изпитал удоволствие от това, което правеше. Той летеше. След четири изтощителни дни в Калифорния, където го бе взела за някакви проучвания голямата златна Костенурка, която наричаха Жълтата Птица и чиято длъжност бе Пазител на Богинята, той се прибираше в къщи, но все още не му бе позволено да почива. Кайри бе с поставен контролен диск. Можа да го махне едва когато големия самолет започна да се снишава за кацане в зоната в Канзас сити, но тогава се почувствува прекалено уморен, за да прояви някакъв интерес към гледката долу.
Щом вратите на самолета се отвориха, той се изправи изтощен и бе грубо избутан от Жълтата Птица. Едрата Костенурка мина покрай него и изчезна. Кайри Куинтеро я последва бавно, протягайки схванатите си крайници. Бе вече тъмна, гореща и душна нощ; по небето не се виждаха звезди. Искаше му се да си легне, но желанието да се срещне с брат си и с жената, която обичаха, бе по-силно.
Подозираше къде може да ги намери и двамата, и излезе прав.
Докато вървеше по коридора към апартамента на Сю-линг, чу треперещия от гняв глас на брат си, удавен сред пронизителните писъци на Костенурка. Странно: Костенурките рядко влизаха в жилищата на човеците. Но когато стигна до вратата, видя Малкия, който размахваше дебелите си ръце и кряскаше вбесен на Сю-линг и Сорк през транспозера си.
— Не се преструвай, че не си правил тия богохулни записи! Не можеш да се преструваш, защото ние знаем каква е истината, тъй че не трябва да отказваш да ми ги продадеш! Хайде, кажи цената, защото искам да ги имам!
Сю-линг сложи ръка на рамото на Сорк и заговори на Костенурката:
— Не зная нищо за никакви богохулни материали. Сътруднико.
— Толкова е… вбесяващо, когато една разумна търговска оферта се отхвърля без причина! — прогърмя гласът му. — Ако продължавате да се държите така лошо, ще трябва да преразгледаме нуждата от вашата заетост тук.
— Ваша работа — сви рамене Сю-линг и го заразглежда. — Може би ще е от полза, ако ми кажеш защо ви трябват тези записи.
— Това не е твоя работа!
— А записите не са ваши — възрази тя.