Малкия я зяпна безмълвно с двете си жълти очи, барабанейки сърдито по коремната част на черупката си. После недоволно изсъска, обърна се и шумно напусна стаята.
Сю-линг го проследи с поглед и тръсна глава.
— Здравей, Кайри — поздрави го със закъснение. Макар и само поздрав, той бе все пак нещо повече от начина, по който го посрещна брат му. Сорк също гледаше след Костенурката.
— Наистина ги иска тия лекции по астрофизика — рече той замислено.
— Виждам — обади се Сю-линг. — Но защо?
— Сигурно има някаква връзка със случилото се с тяхната Майка. Може да са сметнали, че е паднала в черна дупка или нещо подобно.
— Цялата им планета?
— А защо не? Цялата бъркотия не може да е само заряди смъртта на една Майка. Това се случва често, и тогава те просто предават властта на друга. Обзалагам се, че са решили да научат повече за черните дупки и смятат, че човешката наука може да им помогне. — Той се ухили злорадо, очарован от мисълта, че Костенурките са опрели до помощта на хората. — Но ако това наистина е станало, мисля, че с нея е свършено. Никъде в лекциите не се говори за излизане от черна дупка.
Сю-линг кимна не съвсем убедена, но внезапно забеляза умората, изписана по лицето на Кайри.
— Къде беше? — попита тя. — Изглежда си се преуморил.
— Така е. Жълтия ми извади душата. Пет дни бяхме в Калифорния и проверявахме старите архиви с изследвания в някаква болница… поне така мисля.
— За какво са им притрябвали на Костенурките медицинските картони на човеците? — зачуди се Сю-линг.
Кайри разпери ръце.
— Откъде да знам? Почти през цялото време бях с диск. Жълтия ме накара да преровя всички архиви на отделението по генетика… Разбира се, нямах представа какво върша, но го разбрах от разговорите им на връщане. И… — Кайри се поколеба плахо, както обикновено, когато се налагаше да сподели интуитивните си догадки. — Имам теория. Или нека да е предположение.
— Което е…? — попита Сю-линг.
— Просто едно хрумване… но мисля, че се опитваха да открият дали има начин да се възпроизведе женска Костенурка чрез модификация на гените на мъжка.
— Но това за тях е кощунство! — възкликна изненадан Сорк.
Кайри се засмя уморено.
— Същото ни каза и Екзарха, когато разбра какво правим — съгласи се той. — Никога не бях виждал Костенурките така разтревожени. Кряскаха си по телефона като разгонени котараци.
— Не мисля, че модифицирането на мъжкия във функционална женска е възможно — каза Сю-линг. — Сигурна съм, че Костенурките никога не са правили това сами, и макар генетиката да не е моя специалност, не съм чувала някой на Земята да е успял да създаде женска от мъжките гени на което и да е животно. Може би наистина са се отчаяли.
— И още как! — обади се зарадван Сорк. — А ние няма да им помогнем! Ще скрия записите, в случай че Малкия измисли как да ги вземе от теб. Това е човешка наука, не на Костенурките, а на нас тя ще ни е нужна!
Кайри погледна брат си.
— За какво говориш?
— Не разбираш ли? Каква е продължителността на живота им?
— Откъде да знам? Май около седемдесет и пет години, но…
— Но това е само предположение — съгласи се Сорк. — Както и да е, все някога умират. И след седемдесет и пет години… а може и по-малко, всички те ще бъдат мъртви! Край с Костенурките. Е, с изключение на няколкото, които ще пристигат от време на време от пътешествия, протекли при забавено време. Но те няма да имат значение, а в такъв случай коя раса ще владее в тази галактика?
— Искаш да кажеш… ние? — примигна Кайри.
— А кой друг? — попита Сорк. — Костенурките ще измрат. Ако тази галактика има бъдеще, то принадлежи на нас!
Кайри не откъсваше поглед от брат си, опитвайки се да схване всичко казано.
— Но ние не можем да пътуваме из галактиката. Как? Не можем да управляваме вълновите междузвездни кораби.
— Ще се научим. Освен това някои човеци вече могат! — извика триумфиращо Сорк. — Франсис Крейк е човекът! Вчера се е обадил на Сю-линг. Сега е на път насам, с кола.
— С кола?! — изуми се Кайри.
Сю-линг сви рамене.
— Не ме питайте защо, но е така, така каза. Предполагам, че ще пристигне утре. Само че… — тя прехапа устни — новините ми за екипажа му не са много добри. Костенурките в орбиталната станция също са пощурели. Никой не си гледа работата. Надявам се, все пак, хората му да не са пострадали.
— Какво им е? — попита Кайри.
Сю-линг разпери ръце.
— Не знам. Последния път, когато се опитах да разбера, от орбиталната станция не се обади никой. А това досега не се е случвало.
Сорк имаше някаква работа и си тръгна, а Кайри Куинтеро остана.