Лицето на Сю-линг изразяваше благосклонна покана. Окуражен от това, Кайри каза:
— Довечера? Нямаше ме доста време.
— Довечера — отвърна нежно тя. — Идеята е чудесна. Липсваше ми…
Няколко часа по-късно обикновено спокойният Кайри Куинтеро крачеше към жилището й силно развълнуван и нетърпелив. Знаеше какво ще се случи. Тя ще е с жълтата копринена роба, която й бе купил от Ню Хонг-Конг, където го бяха пратили Костенурките в командировка, а прекрасното й тяло ще ухае на любимия й испански парфюм. Ще прекарат една чудесна нощ…
Но уви. Докато вървеше по коридора, чу гласове от стаята й, и разбра, че тя не е сама и че мъжът при нея е неговият брат-близнак.
Човек, заварил любимата си в обятията на друг, има богат избор: сълзи, ярост, насилие, може и самоубийство, ако вярва, че сантименталните романи пресъздават истината. Кайри Куинтеро не прибягна към нито една от тези възможности. Той се спря, заслушан в гласовете — възможно бе, в края на краищата, брат му просто да се е отбил, за да си вземе още записи. Обаче по всичко личеше, че не е така. Макар да не различаваше ясно думите, той долавяше тона — Сю-линг протестира, Сорк убеждава; Сю-линг възразява, Сорк настоява… и накрая Сю-линг се предава.
Кайри въздъхна, обърна се и се прибра. Знаеше: Сю-линг смята, че той прекалено често отстъпва на брат си. Може би имаше право. Но Кайри Куинтеро винаги е най-щастлив, когато на Сорк му е добре.
Все едно, тази нощ той спа зле. Когато се събуди, по навик се вслуша, за да долови тихия шепот от записите на брат си откъм другата стая, и не се изненада, като не чу нищо. Ясно, Сорк бе останал при нея.
Това не разстрои особено Кайри Куинтеро. Макар че обичаше Сю-линг, не я ревнуваше. Може би някой ден тя ще сложи край на тази бъркотия и ще избере единия от близнаците. Може би тогава ще се омъжи за него. А може и да предпочете брат му. Каквото и да реши, все ще е добре… а той и в двата случая ще продължи да обича Сю-линг Куонг.
Кайри се изтърколи по гръб и спокойно се взря в тъмнината на стаята. Горкият Сорк! Там, където Кайри съзираше симетрия, сходство, взаимовръзки и резонанс, Сорк виждаше единствено проблеми. Кайри Куинтеро приемаше, че всяка отделна част принадлежи на цялото и че цялото се състои от своите части. Понякога нещата, които виждаше, бяха приятни, но тъжни; друг път — просто приятни. Не беше в характера на Кайри Куинтеро да се тревожи за това дали бъдещето ще е добро или лошо и дали нещата, които се случват във всеки един момент са правилни или погрешни, защото те са такива, каквито са.
Кайри Куинтеро бе убеден в тези неща, така, както бе убеден, че сърцето му бие и дробовете му дишат, и че един ден сърцето и дробовете му ще престанат да го вършат и той ще умре; и в това знание няма нищо страшно или печално.
Кайри Куинтеро съжаляваше само за едно — че брат му не желае да проумее този толкова ясен природен закон. Ако зависеше от него, би се опитал да му помогне, като сподели собственото си виждане за логиката на битието. Да го сподели с целия свят, ако бе възможно.
Но не Кайри, а Сорк Куинтеро го биваше повече в приказките. Почти неземния покой, царящ в душата на Кайри, бе изцяло вътрешен. Нямаше как да го сподели с някого.
Кайри неусетно бе заспал дълбоко и се разбуди едва когато брат му заблъска по вратата.
— Кайри? Ставай, вече е сутрин. Онзи космически капитан току-що се обади на Сю-линг. Той е в зоната и е довел някого със себе си.
Все още замаян от съня, Кайри се изправи в леглото.
— Кого?
— Още не знам — отвърна сърдито брат му. — Тъкмо това искам да разбера. Отивам да ги посрещна на западния портал. Ела там, когато станеш, чу ли!
— Добре — прозя се Кайри.
Разочарованието от предната вечер някак си бе отлетяло, както ставаше винаги с Кайри Куинтеро. Той се протегна лениво и без да бърза, бодър и в отлично настроение, се изтърколи от леглото и тръгна към банята. Нямаше спешна работа, в края на краищата. Каквото и да става там, ще почака.
Когато тръгна към портала, бе още ранна сутрин, предвещаваща задушен и може би дъждовен ден, за ужас на Костенурките. Само тук-там се виждаше по някоя от тях. Изобщо и хората, и Костенурките бяха малко. Доскорошното оживление в основата на космическата стълба бе отстъпило мястото си на призрачна тишина. Дългите композиции от натоварени с метални отпадъци вагони бяха неподвижни и изоставени; зловещо мълчание цареше там, където до неотдавна търговията на Костенурките вреше и кипеше.
Когато приближи портала, Кайри съзря група хора, събрани край триколесно наземно превозно средство. Различи брат си и онзи капитан на космически кораб. До тях стоеше жена, но не беше Сю-линг Куонг. Беше младо момиче, което Кайри не бе виждал преди, а зад нея, приведен над главата й се извисяваше… да, тавър. Не просто тавър, а мъжкар, с добре развити рога. Кайри примигна и се отправи към тях, но в това време иззад един вагон се показа Костенурка и му се изпречи на пътя. Кайри с учудване разпозна ръждивокафявата черупка на онзи пигмей, Малкия, очевидно скрил се, за да наблюдава човеците.