Възможно е това да се поправи, но изисква допълнително действие. Ако искате да върнете електрона в първоначалното му положение, налага се да го плъзнете по ивицата на Мобиус още веднъж. Сега всичко си е на мястото, и отново липсва тест, който да докаже, че електронът е бил въртян.
Така че в определен смисъл, от гледна точка на електрона окръжността има 720, а не 360 градуса.
Това обърква ли ви?
Добре! Нека ви напомня казаното от Нилс Бор преди много време: „Ако човек не се чувствува замаян, когато за пръв път чува за квантума, то той не е разбрал нито думичка“.
Развеселени, айодите изпяха:
Какво има за разбиране?
Което е, си е. То разбира себе си, и това е всичко.
9.
За Сю-линг Куонг всичко започваше да прилича на истинско приключение. Бе толкова вълнуващо! Чувствуваше се подмладена, на годините на Муун Бъндиран, дори и по-млада, тъй като момичето от Ню Мексико изглежда успяваше с лекота да се справя с всичко… докато Сю-линг преживяваше един непрекъснат стрес. Когато се озова в контролната зала на „Златната кошута“, тя бе не просто силно впечатлена, а направо уплашена и същевременно очарована, като турист, попаднал за пръв път на някое удивително място.
Сърцето на вълновия кораб наистина бе внушително. Имаше два отделни контролни пулта, поне така изглеждаше, но защо именно — Сю-линг не разбра. Просторната зала бе препълнена. Двете Костенурки и тавърът на Муун Бъндиран заемаха повече място от всички останали, а и групата на човеците авантюристи сега се състоеше от седем души — ако, каза си Сю-линг, тези чудати роботи, които твърдяха, че са екипажът на Франсис Крейк, можеха да се смятат за човеци.
Но удоволствието и вълнението на Сю-линг бяха помрачени от детинското, възмутително и недостойно поведение на спътниците й. Почти се срамуваше от приятелите си — по-точно само от двама. Кайри както винаги бе мълчалив и непрекъснато се стараеше да заглажда конфликтите; Муун Бъндиран и двамата роботи от екипажа повече слушаха, без да се намесват. Виновниците всъщност бяха Франсис Крейк, който с издути по слепоочията вени крещеше на двете Костенурки — Сю-линг отдавна бе изгубила нишката на техния бурен спор… и, естествено, това непослушно дете, този неин любим, който толкова рядко бе нежен и мил — Сорк Куинтеро. Бе толкова невъздържан! Тя се зачуди дали не е започнал отново да пие — но къде ли би намерил алкохол на този спартански космически кораб?
Решена да направи нещо, за да прекрати препирнята Сю-линг се приближи до Сорк, хвана го за ръката и го дръпна настрани.
— Какво ти става? — скара му се тя. — Не можем ли просто да тръгнем, без да си извадим очите?
Сорк я изгледа недоумяващо.
— Но не чу ли какво каза голямата Костенурка? Иска да намерим изчезналата им Майка, или да им доведем нова, или нещо от тоя род. Наистина са напълно откачили, Сю-линг. Мислех, че Малкия се е побъркал, когато се опитваше да купи каквото му се мерне пред погледа — тавъра, записите, — но сега окончателно са полудели.
— Мислех си за това — прекъсна го Сю-линг. — Има ли връзка между тавъра, записите и това пътуване?
Сорк премигна, опитвайки се да вмъкне тази нова информация в основния си план.
— Не знам — отговори най-после той. — Но не това ме безпокои в момента. Питам се какво ли би станало, ако успеят?
Сю-линг не го разбра.
— Е?
— Не виждаш ли? Малкия иска да му помогнем да спаси рода на Костенурките, но тъкмо това не искаме ние! Ако измрат всичките, това би било най-прекрасното нещо, което може да се случи! — Сорк се обърна и се приближи до брат си и Муун Бъндиран, за да се измъкне по-далеч от препирнята. — Не е ли така, Кайри? — попита той.
Дори спокойствието на Кайри се бе пропукало от изтощителната кавга. Той се усмихна уморено и незлобливо и тихо каза:
— Всичко ще се нареди както трябва, Сорк.
Муун Бъндиран го погледна и попита:
— Сигурен ли си в това, Кайри?
— Напълно — уверено отвърна той с все още напрегнато изражение на лицето.
— Дано си прав — каза девойката от Ню Мексико. — Но мен още ме е страх от този дребния. За какво, според теб, му е притрябвал Трейл?
Сорк махна с ръка, показвайки по този начин пренебрежението си към всякакви подобни въпроси.
— Костенурки! Знае ли някой за какво им е дотрябвало нещо? Важното е какво искаме ние. Ще им помогнем ли да оцелеят?
Малкият червен робот Марко се приближаваше към тях.
— Приятели! — извика той, а лицето на корема му им се усмихваше. — Изглежда потегляме. Предлагам всеки да се хване за нещо, докато излитаме!