— Разбраха ли се какво ще правят? — попита го Сорк Куинтеро.
— Да са се разбрали? — Лицето отново се усмихна. — Не, не бих казал… но, така или иначе, излитаме!
В контролната зала Костенурките се бяха отдръпнали настрани, за да не пречат. Франсис Крейк стоеше пред единия пулт. Изглеждаше все още нервиран, но по лицето му се четеше решителност. Дейзи Фей Макуин беше при другия пулт.
— Екрани! — заповяда Крейк и Дейзи Фей докосна един от бутоните с дългото си пипало.
Сю-линг затаи дъх. Стените на залата премигнаха и изчезнаха! Сега тя виждаше космоса около „Кошутата“ сякаш залата бе опасана с прозрачна лента.
— Всичко е наред — прошепна Марко, като забеляза изненадата й. — Дейзи включи външните екрани, за да наблюдаваме какво става. Вълновите кораби нямат илюминатори, нали знаеш? Но и екраните си ги бива, нали? Сега капитанът ще започне маневрата по излизането от станцията.
Така и стана.
— Потегляме — съобщи Крейк и превключи някакъв лост на пулта.
Сю-линг се вкопчи в едно от пипалата на Марко, понеже й се стори, че подът се изплъзва изпод краката й. Отвън се виждаше гъвкавата снабдителна тръба, която свързваше кораба с орбиталната станция. Но ето че Фиксаторите се раздалечиха. Освободените кабели увиснаха и бяха автоматично изтеглени към станцията. Отърсила се от оковите си, „Златната кошута“ се понесе в пространството.
Сю-линг трепна, внезапно и до болка заслепена от отблясъците на яркото Слънце върху доковете на отдалечаващата се орбитална станция — грозна топка от резервоари, вентили и преплетени тунели.
— Пулт зелен! — извика Дейзи Фей и махна пръстите си от бутоните.
В ъгъла Марко се усмихна на Сю-линг.
— Това е — каза той. — Щом се отдалечим достатъчно от станцията, ще включим масовото задвижване, а когато излезем извън обсега й — вълновото. Но след малко.
Смутена, Сю-линг се сети да пусне пипалото му.
— Благодаря — каза тя. — И това ли е всичко?
— Е, поне засега — отвърна той и с едно око огледа залата. — О, но ние още не сме те настанили, нали? Искаш ли да ти покажа къде ще живееш? Ще имаме достатъчно време, преди да преминем на вълново задвижване.
— О да, но не искам да пропусна момента — прие с благодарност тя.
Марко се подсмихна.
— Имаш предвид неповторимото преживяване в момента на задействуване на вълновото задвижване? О, не се безпокой за това, Сю-линг. Няма да го пропуснеш, дори и да искаш.
Като отиваха към определените за Сю-линг помещения, те минаха покрай кабината, където Сорк съсредоточено слушаше древните записи с лекции.
— Сигурен ли си, че не искаш да послушаш и ти, Марко? — попита го тя. — Не ти ли липсват?
Лицето, което я погледна откъм екрана на корема му, бе леко смутено.
— Е, малко — призна той. — Но Сорк ми обеща да ми ги даде по-късно. Не спя много; всъщност, мога изобщо да не спя, ако поискам. Така че разполагам с достатъчно време. А честно казано, направо съм очарован от тия лекции. — Той се поколеба, после извъртя едно око към нея. — Когато бях малък, мечтаех да стана астроном.
— Но сега си в по-изгодна позиция от който и да е астроном. Ти наистина пътуваш из космоса и можеш да се докоснеш до всеки нов свят — каза тя, питайки се дали всъщност сама вярва в думите си.
Странно, но изглежда бе така. Сю-линг започваше да се убеждава, че каквото и да се бе случило на Марко, то не е било напразно. Залавяйки се здраво с осемте си пипала, той уверено се движеше по коридорите на вълновия кораб, като истинско кученце играчка.
Да бъде в компанията на този смешен робот, който твърдеше, че е човешко същество, за Сю-линг бе поредното странно, но доста приятно събитие. Тя си даде сметка, че в момента й е по-добре с него, отколкото с другите. Практически погледнато, тя искаше да види къде ще спи. А от гледна точка на емоциите искрено желаеше да се махне от непрестанните мъчителни караници в контролната зала.
— Трябва да опознаеш тези сектори на кораба, Сю-линг, защото тук ще прекарваш по-голямата част от времето си. Поне докато се движим с ракетните двигатели — обясни Марко, който вървеше напред и бе извърнал едното си око към нея. — Тази част е добре защитена, но дори тук трябва да се внимава, ако попаднем в соларно сияние или нещо подобно.
— Соларно сияние? — повтори въпросително Сю-линг.
— Това е внезапен радиационен поток от някоя звезда. Естествено, трябва да сме нащрек само когато сме близо до него, както е в момента. Когато летим с вълново задвижване, ние се движим достатъчно далеч от звездите — вселената е голяма, нали знаеш. Не че такъв радиационен поток може да ни навреди по някакъв начин. Както и да е. Слънцето сега е спокойно. — Марко посочи наоколо с няколко от пилата си. — Всички тези отсеци са защитени от радиацията. Дейзи Фей и аз няма за какво да се безпокоим, не сме много чувствителни към нея. Но Франсис е. Костенурките са използвали тези помещения за стоки, които биха могли да се повредят от облъчването.