— И какви стоки по-точно?
Пипалата се сгърчиха и човекът на екрана сви рамене.
— Предполагам, най-вече различни живи същества. Костенурките, разбира се, не се нуждаят от радиационна защита. Те се хранят с радиация. Сега си поеми дълбоко дъх, Сю-линг. Мирише ли ти на нещо? — погледна я той с двете си очи.
Сю-линг внимателно подуши въздуха. После кимна. Наистина се усещаше слаба кисела миризма.
— Струва ми се, да. На развалено.
— Точно така. Аз съм лишен от обоняние — извини се Марко, — така че не усещам нищо. Но Франсис все се оплакваше, че в тази част на кораба вони. Предполагам, на нещо, което Костенурките са превозвали. — Той се поколеба, изучавайки лицето на Сю-линг. Тя го гледаше втренчено. — Какво има?
Сю-линг смутено прочисти гърлото си.
— Тъкмо се чудех… — започна тя притеснено.
Роботът се разсмя.
— Знам, знам. Чудиш се какво са ми направили, та да изглеждам така, нали?
— Съжалявам, Марко — довърши лекарката. — Не исках да съм груба.
— Не се тревожи, Сю-линг. Няма да ме обидиш, ако ме попиташ за това. Знам си как изглеждам. Не бих казал, че съм особено щастлив, но по-добре такъв, отколкото мъртъв. А и нямаше друг избор.
Лицето върху екрана се смръщи, после се отпусна.
— Това се случи доста отдавна — каза Марко. — Предполагам, че Франсис ти е разказал за разузнавателния кораб на Костенурките, който изследвал Слънчевата система преди няколкостотин години… — Тя кимна. — Открили го на сал в Коралово море и го взели със себе си. Така. Но Франсис не бил единственият пленен от тях човек. — Пипалата и очите се размърдаха неспокойно, а лицето на екрана помръкна. — Мисля, че войната уплашила Костенурките. Те никак не обичат войните — заради онези Ш’шрейн, които преди много време почти ги разгромили…
— Ш’шрейн?
— Народ, с който Костенурките някога воювали. Не зная много по въпроса — извини се той. — Не е от любимите им теми за разговор. Но Костенурките били победени. Вероятно, като видели, че на Земята се води подобна жестока и продължителна битка, те се запитали дали тази непозната и войнствена раса — тоест, ние, — ще бъде опасна за тях. Затова взели образци. Това били хора, по една или друга причина озовали се на ръба на смъртта, като Дейзи Фей, Франсис и аз. И винаги ги търсели на безопасни места, където разузнавателният им кораб не можел да бъде забелязан или прихванат от примитивните тогавашни локатори.
— И това ли са всичките екземпляри? Само вие тримата?
— О, не. Събрали общо двайсет и двама души. Някои от тях били вече мъртви, други — толкова близо до смъртта, че дори Костенурките не могли да ги спасят. Ние тримата сме единствените оцелели. Имах късмет… струва ми се.
Сю-линг го слушаше внимателно, заинтересувана най-вече от медицинската страна на събитието.
— Единствено Франсис бил в сравнително добро здраве тогава. Но щял да умре от студ, ако не били Костенурките.
На Сю-линг й бе любопитно да разбере как те са успели да създадат изкуствени тела за двамата спасени, използвайки деветнайсетте трупа като материал за дисекция и изследване.
— Това им дало възможността да изработят контролните дискове — каза Марко.
Очевидно Костенурките са сметнали за неуместно да предадат своите медицински познания на човеците… макар че като размисли, тя реши, че това не е съвсем така. Вероятно тези познания са били закодирани в контролните дискове, и излиза, че самата тя ги е използвала през цялото време, без да знае…
Сю-линг се сепна, когато Марко Рамос сложи едно от пипалата си на рамото й.
— Какво има? — попита тя внезапно разтревожена.
— Исках просто да ти съобщя — каза човекът робот, — че чувам Дейзи Фей да идва. Не исках да те стресне. С нея има още някой.
Този „някой“ се оказа Муун Бъндиран.
— Знаех си, че ще ви намеря тук — каза Дейзи Фей. — И на нас ни омръзна да слушаме караницата им.
Сю-линг импулсивно прегърна по-младата жена.
— Къде е твоят… хм… приятел? — попита тя.
Муун тръсна глава.
— Трейл отново са го прихванали неговите настроения — въздъхна девойката. — Седи там при другите, без да им обръща никакво внимание. Мисля, че е разтревожен, понеже песните му са объркани и смущаващи.
— И не само той — обади се угрижено Дейзи Фей. — Не разбирам какво става. Костенурките имат някакъв план и държат той да бъде изпълнен, а Франсис им повтаря, че корабът е негов — изобщо пълна бъркотия. — Пипалата й се сгърчиха. — Голямата новина е — продължи тя, — че Върховния Буревестник се обяви за капитан на кораба.