Той повдигна нокът с плахата надежда, че ще спре леещия се поток на образователната лекция:
— Само едно не разбирам, Големи Братко — поде плахо той. — Какво така те развесели у тия човеци?
— Просто това, че толкова ни обичат — отвърна Отговорникът, в умиление свел очи към човешкото същество. — Виждаш ли това на ръката му? Нарича се „татуировка“. Украсил се е с тази картинка, която според него прилича на нас.
— Твърде далечна прилика — намръщи се Сътрудникът, оглеждайки избледнелите линии на изображението.
— О, всъщност това не е рисунка на наш брат. Татуировката изобразява едно земно животно, наречено „костенурка“. — Гласните му струни превърнаха човешката дума в неразбираема каша от звуци. — Така ни наричат и нас — „костенурките“.
Сътрудникът бе дълбоко възмутен.
— Как може да ни оскърбяват, назовавайки ни с името на някакво си нямо животинче!
— Не е така — въздъхна Отговорникът. — Човеците имат в религиозните си предания една стара приказка, в която се говори за надбягване между костенурка и заек. Въпреки че заекът тича много по-бързо, състезанието спечелила костенурката; така че, както виждаш, при тях костенурката е на почит.
— Щом Големият Брат казва… — измърмори Сътрудникът.
— Да, така е. Нима не виждаш? Ние печелим надбягването, въпреки всичко — изпълнен с гордост рече Отговорникът. — Ние винаги печелим.
— Винаги! — откликна Сътрудникът, зарадван, че най-после има за какво да се съгласи с Отговорника. Братството печелеше всеки път. Всяко състезание, в което взимаше участие. Или поне някои от членовете му…
А той бе твърдо решен да победи в следващото и най-важното от тях.
Добре че поне отново тръгнаха. Отговорникът продължаваше с разясненията си:
— В момента се извършват няколко сложни хирургически операции. Човеците прииждат отвсякъде, за да им окажем помощ със знанията, които донесохме на тяхната планета. Ела, ще наблюдаваме една такава операция.
Сътрудникът неохотно го последва в така наречената операционна. Около хирургическата маса плътно един до друг стояха човеци в бели, зелени и виолетови престилки. Разгледа ги внимателно.
— Но нима човеците сами ще правят операцията? — учуди се той. — Не ми ли каза Големият Брат, че тази болница е предназначена само за тежки случаи, с които могат да се справят единствено членове на Братството?
Отговорникът кимна леко в знак на одобрение.
— Поне си наблюдателен — промърмори завистливо той. — Да, хирурзите са човеци, по те използват уменията на Братството. Виж, всички имат контролни дискове в черепите си. Необходими са им, тъй като тази операция е наистина трудна. — Той насочи изпълнено с очакване око към Сътрудника. — Погледни пациента. Забелязваш ли нещо необичайно?
Сътрудникът го огледа, после безпомощно махна с ръка:
— Какво би трябвало да забележа?
— Ами това, че е жена — отвърна ликуващо Отговорникът. — Половината от човеците са жени!
Сътрудникът потръпна: мисълта за разумна раса с повече от една активна Майка бе смътно отблъскваща, макар да бяха го учили да очаква това.
— Какво й е?
— Бременна е. Плодът се нуждае от помощ. Тези същества раждат малките си живи, като таврите, но понякога не всичко протича както трябва. В случая двете бебета в утробата й са съединени. Човеците ги наричат „сиамски близнаци“. Мозъците им са свързани.
— Мозъците?!
— Да — самодоволно отвърна Отговорникът, — но с помощта на нашите контролни дискове хирургът ще успее да ги раздели в матката и те ще се развият нормално. Ето за какво е дошла тук тази жена от някой от техните градове.
— Градове! — повтори Сътрудникът и потръпна. — Отвратително!
— Дори самите човеци смятат, че от шум и мръсотия там е вече невъзможно да се живее — каза хладно Отговорникът. — Ето защо тук им осигуряваме помощ, особено когато изпаднат в подобни затруднения.
Сътрудникът нетърпеливо попита:
— Но защо ни е да се занимаваме с тях? Защо не ги оставим да се оправят сами?
— О, Сътруднико! — възкликна Отговорникът. — Изглежда на нищо не са те научили. Ами нали отношенията ни са толкова добри тъкмо защото правим за тях всичко това! Дадохме им машини, медицинска апаратура, таври за прислужници и за храна, червени плодове вместо техните, достъп до космоса по нашата стълба. Тези неща са стоката, с която търгуваме. Демонстрираме на човеците, че нашата технология е по-съвършена от тяхната, и по този начин ги караме да забравят еретичните си възгледи.