— По дяволите! — извика Марко. — Сега наистина ще стане напечено.
— Вече е станало — въздъхна Дейзи Фей. — Естествено, Франсис твърди, че „Златната кошута“ има само един капитан, и той е капитан Франсис Крейк. Един господ знае как ще се оправят. А междувременно, докато се разберат, ние ще си летим напосоки из космоса.
Пипалата на жената робот се раздвижиха из въздуха, а лицето й се обърна към хората.
— Както и да е — продължи тя, — имаме още време до превключването на вълново задвижване. Искате ли Марко и аз да ви разведем из останалата част на кораба?
На Сю-линг всичко започваше да й изглежда като сън. Нищо тук не напомняше за предишния й познат живот! Всъщност всичко се бе променило още от деня, когато университетът й бе закрит и тя отиде в зоната на Костенурките с надеждата да направи нещо значимо в живота си. Но да се озове тук — на борда на вълнов космически кораб! — в компанията на тези странни роботи получовеци, да не говорим за двете Костенурки, когато по всичко личи, че е на прага на едно пътешествие в глъбините на космоса, с ясното съзнание, че всички, които е оставила на Земята, отдавна ще са се превърнали в прах, щом се завърне…
Всичко това бе прекалено необичайно.
Двете с Муун Бъндиран последваха роботите из пустите коридори на „Златната кошута“. Нищо познато и тук. Тя озадачено погледна Дейзи Фей, която сочеше с пипалата си два огромни черни цилиндъра, застрашително изправени пред тях. Бяха покрити с плетеница от бутони и разноцветни светлини.
— Това са генераторите за антиматерия — гордо обясни жената робот.
— Антиматерия — повтори Сю-линг и се намръщи.
— Служат за масовото задвижване — обади се Марко Рамос. — Корабът има два вида задвижване. Масовото се използва при кратки полети и маневрите при заставане на док, така също и при кацане на някоя планета. Масовото задвижване е нещо като ракета, ако знаеш какво е ракета.
Тя кимна.
— Хората използвали ракети за пътуванията си в космоса.
Марко я изгледа тъжно.
— И аз така съм чувал. Било е много преди моето време разбира се… или след него. Както и да е, ония първи пакети били изцяло химически. Като големи фишеци. Тези са милиони пъти по-мощни.
— Да, обаче не са подходящи за междузвездни полети — допълни Дейзи Фей.
— Така е — съгласи се Марко. — При тях се налага да използваме вълновото задвижване. Ще ви покажем вълновите двигатели след минутка, нека първо свършим тук. Знаете ли какво е антиматерия?
Той не гледаше Сю-линг, а Муун Бъндиран, която се озърташе със страхопочитание.
— Ами… — взе да го усуква Муун, — нещо като…
— Обикновена материя, но обърната наопаки — обясни роботът мъж. — Електрическите заряди разменят местата си: обвивката на атома е от позитрони, вместо от електрони; ядрото се състои от антипротони. Антиматерията би била страхотен унищожителен експлозив, ако бъде освободена. Но не е.
— Разбирате ли — продължи той разгорещено, — когато антиматерията срещне материя, се осъществява реакция. Разнозначните заряди се унищожават взаимно и се превръщат в гама-излъчване. Тези генератори просто възпроизвеждат това, като променят някои от зарядите в атомите на потока гориво. След което новата антиматерия незабавно влиза в реакция с нормалните атоми в същия поток и масата се превръща в електрическа енергия. Ето какво представлява нашето масово задвижване — електрически ракети.
Муун кимна, давайки вид, че е разбрала. Доволен, Марко тръгна напред. Минаха по друг коридор, като се хващаха за скобите, и излязоха пред дълбока извивка на корпуса.
— Тук е малко опасно — предупреди Дейзи Фей, — защото се намираме извън защитената част на кораба. Но на това място са разположени тласкащите устройства на масовото задвижване, а вълновото съоръжение е точно след този отсек.
Сю-линг усети, че въздухът тук е по-хладен и изпълнен с едва доловимите вибрации на тъмния метал навсякъде около тях.
— Тласкащите устройства — посочи с пипало Дейзи Фей към плетеницата от дебели тръби и жужащи механизми. — Помпите и енергообменителите, където използваната маса се превръща в свръхгореща плазма и излиза през външните дюзи на ракетите.
Сю-линг се загледа и не видя, че другите са тръгнали. Тя ги настигна тъкмо когато Дейзи Фей сочеше към паяжина от тежки кабели, проточили се към масивен ръб от блестящ метал, който опасваше корпуса.