— Вълновото задвижване — гордо обясни жената робот.
— Не разбирам нищо от вълнови задвижвания — заяви категорично Муун Бъндиран.
— Естествено — успокои я Марко. — Самият аз не ги разбирам, но знам, че работят. Разбира се, това не може да се види. Знаеш ли какво е двойствена вълнова частица?
— Не — откровено каза Муун.
— Много е просто. Частиците и вълните са просто двете страни на едно и също нещо — обясни Дейзи Фей. — Задвижването превръща частиците във вълни и ние летим със скоростта на светлината. Разбира се, не можем използваме вълновото задвижване за излитане. Трябва да се отдалечим значително от орбиталната станция, преди да го включим.
— Ще боли ли? — попита Муун и със задоволство отбеляза, че гласът й не трепери.
— О, не. Поне не би трябвало. — Стъбълцата на очите на Дейзи Фей се поклатиха напред-назад като кимащи глави. — Трудно е да се опише ефектът, поради езикови причини и начина на мислене, с който сме свикнали. Дори понятия като „частица“ и „вълна“ не подхождат на квантовата реалност. Ще разбереш, когато превключим…
— И още как! — засмя се Марко.
Дейзи Фей го изгледа строго.
— Но ти не се притеснявай! Всеки го чувствува различно — каза тя.
Сю-линг помръдна неспокойно.
— Различно, но как? — попита тя.
— Ами… — започна Дейзи Фей, но точно в този момент гласът на Франсис Крейк прогърмя по високоговорителите на вътрешната комуникационна система.
— Марко, Дейзи Фей — говореше той. — Заемете местата си за преминаване на вълново задвижване!
— По-добре да се връщаме в защитения сектор — подкани ги Дейзи Фей с глас, който сякаш се усмихваше. — Трябва да започнете да се учите да управлявате кораба, щом ще бъдете част от екипажа. Моментът, както изглежда, настъпи. Няма да се опитвам да ви обяснявам какво ще изпитате. Ще разберете сами ей сега!
Песните на айодите биват чувани от мнозина на много места, и често са обичани. Айодите често пеят на таврите, и таврите обичат да ги слушат. Айодите не пеят на хората, защото хората не ги чуват. Нито пък на Костенурките, които не желаят да чуват. Но и самите айоди винаги се вслушват в песничките отвсякъде, и когато слушат, то е винаги с любов, дори детинските брътвежи от Земята.
— Миналия път говорих за въртенето на електрона, понеже исках да ви подготвя за едно друго ротационно явление — не само в пространството, но в пространството-време.
В ръката си държа бюст на Ейбрахам Линкълн. Разгледайте го. Той има три пространствени измерения — връх/долен край, дясна/лява страна и предна/задна страна. Тъй като го държа „изправен“, тези измерения и посоки отговарят на положението му. Моето „горе“ е „горе“ и за почтения Ейб.
Сега да го завъртим на 90 градуса, като поставим стария Ейб да лежи на дясното си ухо, както виждате. Завъртял съм го по оста предна/задна страна и бюстът лежи върху дясната си част. Посоката, която сега аз наричам „горе“ е „ляво“ за Ейб. И обратното, което е „горе“ за Ейб, е „дясно“ за мен. Но това не предизвиква никакво истинско объркване. Единствените хора, които биха се объркали, са страничните наблюдатели. Както Ейб, така и аз виждаме ясно, че горе, дясно, задна и предна страна остават същите посоки, относителни за всеки от нас двамата поотделно.
Всичко е толкова просто, че дори не е нужно да мислите върху него… в триизмерното пространство.
Но ние говорим за пространство-време, а пространството-време има четири измерения. Четвъртото е минало/бъдеще; това е измерението на времето.
И тъй, докато в триизмерното пространство имаме избор между три оси, по които да въртим тази наша играчка, то в четириизмерното имаме четири оси.
Когато завъртяхме бюста на Ейб в триизмерното пространство, неговото ляво/дясно стана нашето горе/долу. Но ако неговото ляво/дясно стане нашето минало/бъдеще? За Ейб нищо няма да се промени. Той продължава да вижда лявото и дясното като ляво и дясно.
Но как той вижда нас сега?
Оставям ви да си помислите върху този въпрос. Известно време няма да се връщаме на него, но когато се върнем, аз ще го свържа с теоремата, която наричаме „теорема за инвариантността“.
А айодите изпяха:
Което е, си е.
Което е вярно, си е вярно.
Това е истинската и единствена инвариантност.
10.
Това, което почувствува Сю-линг, бе вълнение, а Сорк Куинтеро — дива радост от предстоящото сбъдване на мечтата на живота му. Брат му, Кайри Куинтеро, чувствуваше единствено облекчение.
Но то не бе пълно. Бе примесено с все още витаещите из контролната зала нагорещени страсти, макар спорещите страни най-накрая да се бяха споразумели — ако не окончателно, то поне да прекратят разправията за известно време. Атмосферата там бе тягостна и напрегната. Спокойствието му се бе пропукало и дори тавърът на Муун Бъндиран от време на време нервно бе разтърсвал грамадната си рогата глава и бе измучавал нещастно в знак на протест срещу продължаващата битка.