— Значим ние се движим? — той се изправи на лакти.
— Точно така, Кайри — отвърна металната жена, поклащайки пипалата си утвърдително. — Сега не е лошо да поспиш. След четири часа застъпвам на вахта и ти ще дойдеш с мен, за да се учиш как се управлява вълнов кораб.
Кайри я погледна невярващо.
— Добре — каза накрая все пак той. Понечи да се обърне на другата страна, но внезапно се спря и попита: — Къде е Сорк?
Лицето на екрана на робота отклони поглед.
— Защо просто не се опиташ да заспиш, Кайри? Сигурна съм, че е добре.
Но Кайри бе вече напълно разбуден.
— Не! Отговори ми, какво прави той сега?
Лицето го погледна със съчувствие.
— Честно, Кайри, не мисля, че му се е случило нещо… макар да се съмнявам, че му е много приятно. Той е… отиде при Костенурките. Разпитват го за нещо, Кайри. Надявам се всичко да мине добре.
На сто метра оттам Сорк се надяваше на същото. Не че се боеше за безопасността си. Въпреки заплашителните крясъци и грачения на Костенурките, той бе сигурен че няма да упражнят физическо насилие върху него. Това не бе в техния стил.
И въобще Сорк много рядко се страхуваше. Дори когато имаше основателни причини. Страхът просто му бе генетически чужд. Но безпокойство можеше да изпитва, и това му се случваше често; специално в тази ситуация най-много го безпокоеше невъзможността да разбере какво целят Костенурките. Въпросите им се въртяха все около лекциите по квантова физика, които Сю-линг Куонг бе донесла от някогашния университет.
Най-лошото бе, че никак не можеше да вмести всичко това в някаква разумна схема. Имаше нужда от помощта на Кайри, но знаеше, че не може да я получи, и жадуваше за глътка скоч, която би избистрила обичайната бъркотия в главата му, но отхвърли тази мисъл още щом се появи.
Не беше честно! Бе планирал всичко така внимателно, Бе направил точно каквото трябваше: бе предвидил ситуацията, бе съставил план и решил как да го изпълни.
— Да — отговори им почти веднага той. — Готов съм да ви предоставя достъп до записите, но ако постигнем един вид търговско споразумение при определени условия.
Върховния Буревестник отсече:
— Не говорим за други „условия“. Освен това, само достъп не е достатъчно. От теб се изисква още нещо.
— Какво?
Костенурката се затрудни.
— Слушал си много от тези записи. В тях има непознати думи и понятия. От теб се изисква да ни ги обясниш.
— Да ви помогна? — откликна Сорк, внезапно изпълнен с чувството за превъзходство. Кога се е чуло и видяло Костенурка да се обръща за помощ към човек! — Ще го направя, но отново ви питам: какви са вашите условия?
Костенурките се спогледаха с по едно от очите си, а другите насочиха към Сорк Куинтеро.
— Не се изискват допълнителни условия. Става въпрос за обединяване на активите, както се договорихме — изскърца гласът на Върховния Буревестник.
— О, не — категорично отсече Сорк и поклати глава. — Не съм съгласен. С какви активи участвувате вие? Трябва да получа нещо за услугите си — така е прието при Костенурките.
— Услугите ти се състоят единствено в това да ни улесниш да ползваме записите, а това не са твои активи, Сорк Куинтеро! Те са собственост на онази жена Сю-линг Куонг!
Сорк бе подготвен за подобен аргумент.
— Сю-линг и аз вече сме обединили активите си — послъга той. — Говоря от името на двама ни.
Върховния обърна и двете си очи към него побеснял от яд, после изключи за момент транспозера си. Двете Костенурки засъскаха и заграчиха помежду си. Сорк чакаше. Малкия се обърна към него. Разпери ципестата си длан и започна да изброява, всеки път препъвайки по един нокът:
— Предлагаме храна. Въздух. Вода. Всичко, от което вие човеците се нуждаете, за да съществувате. Братството ви предоставя тези активи в замяна на онези, които искаме ние. — И като видя, че Сорк се мръщи, добави: — Ако не приемеш тези условия, ще се наложи да отстраним теб и Сю-линг Куонг от този кораб.
— На подходящо място, разбира се — намеси се Върховния Буревестник. — Там, където бихте могли да живеете, макар и може би не така приятно, както на родната ви планета; и, естествено, не можем да ви гарантираме, че ще ви върнем обратно на Земята в обозримо бъдеще.
Сорк изруга наум. Всичко бе изглеждало толкова логично, когато го бе обмислял насаме със себе си! А сега Костенурките бяха на път да го провалят напълно! Опита се да си представи какво ли би било да го изоставят на непозната планета. Но не можа. Подобна перспектива беше твърде далеч от житейския му опит. Но той бе сигурен, че онова, за което бе мечтал — да се научи да управлява космически кораб — е на път да се сбъдне на борда на „Златната кошута“, и ако остави този шанс да му се изплъзне…