— Значи ти харесва, а? Въпреки чувствата ти към Трейл?
Муун спря да дъвче.
— Не е честно! — запротестира тя. — Трейл ми е приятел. А другите, дето ги колят за месо… те са просто бичета с отрязани рога и не са толкова умни!
Крейк я изгледа втренчено и се обърна, без да каже нищо. Муун потърси помощ от останалите.
— Не е ли така, Сорк? Таврите служат за храна. Затова ги отглеждаме, нали?
— Разбира се — увери я Сорк Куинтеро. После попита Крейк: — Защо отиваме на планетата на Майката?
Капитанът се изсмя нервно.
— Не знаеш ли? Е, сам си си виновен.
— Виновен? Какво съм направил?
— Дал си повод на Малкия да смята, че знаеш някои неща за черните дупки и тъй нататък. Сега той живее с мисълта, че планетата му е изчезнала в някоя от тях.
Сорк премига.
— Но какъв е смисълът? Ако планетата е унищожена, значи е унищожена, нали?
— Питай Малкия — отсече Крейк. — Да, там отиваме. — Той потри брадата си — Това, на което се надявам, е че като стигнем, той ще види колко отчайващо е положението и ще ни остави да вървим където щем. Но засега курсът ни е нататък.
Сорк отвори уста, за да си признае каква сделка е сключил с Костенурките, но се отказа. Единственият човек, с когото трябваше да сподели това, бе Сю-линг Куонг, а не този космически капитан.
— И колко време ще пътуваме дотам? — попита той.
Крейк го погледна изненадано.
— Мислех, че знаеш, че всички полети с вълнов кораб траят горе-долу еднакво — най-много няколко дни.
— Само толкова?
Крейк поклати глава.
— Май не си разбрал какво представлява забавянето на времето. Когато корабът лети с вълново задвижване, той достига скоростта на светлината. Времето е максимално забавено. Тоест — обясни той, — що се касае до нас, то просто спира. За да пропътуваш една светлинна година ти е нужна една година, наистина, но според галактическото време. Ние не го усещаме. Ето защо навигацията на вълновите кораби е толкова сложно нещо. Губиш представа колко време си пътувал; отчитат го единствено уредите.
Сорк започваше да забравя неприятния си разговор с Костенурките. Възхитен, той попита:
— Ще ни научиш ли как да боравим с тези уреди?
— Разбира се — намеси се Марко Рамос. — Точно това правеше Муун. Ела да видиш!
Когато съкровената ти мечта се сбъдва, всичко останало губи значение. Макар изтощен и все още гладен, той летеше! Пилотираше космически кораб! Изживяваше наяве нещо по-хубаво и от най-смелата си мечта, и това бе истина. С глуповата усмивка на лицето си Сорк седеше пред пулта и от време на време отхапваше от сандвича в ръката си.
Да, истина е. Уредите пред него бяха съвсем истинските контролни лостове и ска̀ли на един истински космически кораб. Нищо, че всъщност нямаше какво да се върши, тъй като не се налагаше промяна на курса насред полета. Бе там, където бе мечтал да бъде, и в този момент за Сорк Куинтеро не съществуваше нищо друго. И едва когато Сю-линг Куонг сложи приятелска ръка на рамото му, той разбра, че е влязла в залата; но трябваше да мине още миг, преди да си спомни какво имаше да й казва.
После сънят свърши. Той я погледна право в дружелюбните сини очи и преглътна, преди да заговори.
— Не откачай, моля те — каза той, — но… — Трябваше да преглътне мъчително още веднъж, преди да продължи. — Обещах на Костенурките, че ще им помогна да разберат записите.
Тя го погледна изумена. Отвори уста, за да му зададе въпрос, но той я изпревари.
— Нямах друг избор, Сю-линг. Просто нямаше как. Заплашиха, че ще ни свалят на някоя затънтена планета, ако не се съглася.
— Даде ли им записите?
— Не! Нищо не съм им давал… но прослушахме заедно няколко лекции и аз се опитах да им обясня смисъла на някои от думите. — Той се прокашля смутено. — Какво друго можех да направя?
Сю-линг го гледаше замислено. Понечи да отговори, но се отказа и стисна здраво устни. Трябваше да помисли, преди да е казала нещо, за което ще съжалява… но докога ще трябва да се съобразява със Сорк Куинтеро, запита се тя ядосано.
— Сгреших ли?
— Не — отвърна Сю-линг и поклати глава. — Мисля, че не. Всъщност смятам, че още сега всички ние трябва да чуем тези записи, Сорк.
Веждите му въпросително се извиха.
— Защо всички? И онова момиченце от Ню Мексико ли?
— И Муун — отвърна Сю-линг. — Дори и нейният тавър, ако тя поиска. — Лекарката тръсна глава за по-голяма убедителност и косата й се разпиля в медночервени отблясъци. — Ако има нещо важно, трябва да го чуем всички и да се опитаме да разберем какво точно означава. Кога е следващото ти събеседване с тях?
— След като се наспя. Убедих ги, че не мога да продължа, защото имам нужда от сън… макар че… — отговори той с променено изражение на лицето.