Нито пък атмосферата предразполагаше към съсредоточаване. Франсис Крейк бе настоял екраните да останат включени — „Трябва да виждам накъде отиваме, по дяволите!“. Така погледът на Сю-линг се раздвояваше между спътниците й, събрани около магнитофона, и огромната мълчалива бездна на галактиката зад и около тях, с всичките й звезди, прашни облаци и звездни купове. Спътниците й приличаха на богове в безкрайното, пусто небе.
Или на злощастни живи същества, опитващи се да проумеят онова, което само един бог би могъл да разбере.
Франсис Крейк стоеше до нея — смешно дребен до двете Костенурки от другата му страна. Изглежда тъжен, помисли си Сю-линг, или просто умислен — беше й трудно да различи изражението му в слабата светлина. Зад него Върховния Буревестник бе навел надолу зловещия си папагалски клюн и слушаше съсредоточено. Или с чувство на отвращение. Сю-линг се зачуди кое е вярното и какво ли си мисли той, докато се насилва да изслуша тази квантово-механична анатема. Костенурките яростно се бяха възпротивили на предложението да присъствува и екипажът — от чисто неудобство, помисли си Сю-линг.
Или просто защото си бяха Костенурки.
Крейк се помръдна намръщен. Сю-линг импулсивно сложи ръката си върху неговата. Той й хвърли изненадан, но разсеян поглед, и отново насочи вниманието си към лекциите.
Защо направих това, запита се лекарката.
Усети гневния поглед на Сорк. Виновно — и ядосана на себе си заради чувството за вина — отдръпна ръката си и се изправи… тъкмо навреме, за да чуе края на лекцията.
Настъпи тишина и известно време никой не проговори. После тавърът измуча нещо тихо на господарката си и Муун Бъндиран се размърда.
— Верни ли са всички тия неща, за които говорят? — попита тя и посочи с ръка към гирляндите от звезди навсякъде около тях. — Искам да кажа, имат ли нещо общо с тях?
За всеобщо учудване отговори й голямата Костенурка — Върховния Буревестник.
— Добър въпрос — изграчи той през транспозера си. — Какъв е твоят отговор, Сорк Куинтеро?
Сорк погледна с ненавист първо него, после и Сю-линг.
— Питай нея. Тя ми даде записите.
Върховния Буревестник обърна едното си червено око към Сю-линг.
— Е?
Тя сви рамене.
— Тези записи ги взех от моя университет, след като бе закрит. Сорк има моето съгласие да ви ги даде.
— Не ни трябва твоето съгласие — отвърна Костенурката. — Това се подразбира. Става дума за друго. Необходимо ни е да научим какъв е източникът на тази информация. Според Сорк Куинтеро те са истински и представят действителни научни теории на човешките учени. Съгласна ли си с това?
— Както ви казах, записите са точно копие на лекциите от факултета по астрофизика към университета. Този отговор задоволява ли ви?
— Не — рязко отсече Върховния Буревестник. — Това, за което се говори в тях, истина ли е?
— Не мога да кажа — категорично отвърна Сю-линг. — Не зная нищо за науки като астрофизиката, космологията или квантовите ефекти. Бях студентка по медицина. Но някои от студентите в този факултет ми бяха лични приятели и, доколкото знам, по-точно доколкото знаеха те, — лекциите съдържат сериозни научни теории.
— Теориите не винаги са верни — обади се Малкия с нещастен вид.
— Разбира се. Затова са теории — отговори Сю-линг.
— Тъкмо това се опитвах да ви кажа — каза кисело Сорк Куинтеро. — Човешките учени го наричат научен метод. Те създават теории, които се опитват да обяснят явленията. После следят дали теорията предсказва определени резултати или събития и извършват експерименти, за да видят дали тези резултати ще настъпят. Ако това стане, теорията е добра. Можем дори да приемем, че е вярна, че е закон — поне за даден период. Но така или иначе, тя си остава само теория и рано или късно се откриват явления, които са извън рамките й; тогава се налага да се създаде нова теория.
— Твърде незадоволително — измърмори Върховния Буревестник.
— Това е всичко, което можем да направим — отвърна Сорк. — А вие? Не е ли ваш ред да говорите?
Върховния Буревестник заплашително почеса с нокти корема си.
— Не разбираме какво искаш да кажеш, Сорк Куинтеро.
— Това, че имаме право да знаем вашите мотиви — да не споменаваме всичките други неща, които криете от нас. Защо ви интересуват тези лекции и къде отиваме?
— И какво искате от Трейл? — намеси се Муун Бъндиран.
Голямата Костенурка размахваше заплашително крайници, докато слушаше. Отвори човка, за да отговори, но преди да започне, Кайри каза спокойно и благоразумно: