— Те имат право, Отговорнико. Не можем да ви помогнем, ако не знаем какво ви е нужно.
Това накара Върховния Буревестник да се спре. Изграчи, изключи транспозера си и заобсъждаха нещо с Малкия надълго и нашироко. Това продължи доста време и най-странното, помисли си Сю-линг, бе, че макар да бяха доста възбудени, изглеждаха повече уплашени, отколкото ядосани.
Най-накрая Малкия включи транспозера си и каза:
— Това е много трудно за нас. — Никой не се и съмняваше. — Съгласни сме, че се налага да говорим с вас за неща, които никога не са били изричани извън Братството, но… — Малкия млъкна и почука нервно по твърдата черупка на нагръдника си. — Но не сме сигурни какво точно можем да ви кажем. — Той извърна очи към Франсис Крейк. — Капитане, кога ще пристигнем на местоназначението си?
Крейк отправи въпросителен поглед към екипажа си.
— Дейзи Фей?
— Ще бъдем там след около двайсет и два часа, капитане — отговори жената робот.
Малкия утвърдително размаха двете си люспести ръце.
— Тогава предлагам следното — изрече той през транспозера, като с едното си око търсеше одобрението на другата Костенурка. — Да отложим тези въпроси, докато не видим какво ще заварим на планетата на Майката. Ако е каквото… — Той млъкна, после измърмори нещо под носа си, преди да събере кураж да изрече ужасното предположение. — … имаме причини да мислим, че е… — продължи той, борейки се с мъчителната необходимост да назове нещата с истинските им имена, — … то тогава ще споделим с вас всички наши планове. Но дотогава позволете ни да изчакаме… — Той отново се поколеба, после все пак успя да произнесе тъй чуждата на Костенурките дума… — моля.
За свое собствено учудване Сю-линг се трогна.
— Разбира се — необмислено се обади тя, но викът на Сорк заглуши думите й.
— Не! Това не ни удовлетворява!
— Но е всичко, което можем да направим — каза Малкия, или по-скоро изстена; дори безизразният глас на транспозера звучеше умоляващо.
— Не е! — отсече грубо Сорк, без да търси съгласието на другите. — Вие пазите твърде много тайни и от твърде дълго време. Дори не знаем защо тази ваша Майка е толкова важна за вас!
Изненадани Костенурките засъскаха уплашено. Сорк запримигва, сепнат от бурната им реакция, а брат му бързо се намеси:
— Сорк не искаше да оскърбява религията ви…
— Не е религия! — избухна Върховния Буревестник.
— Каквото и да е, добре. Работата е там, че ние просто не разбираме сериозността на настъпилата при вас катастрофа.
С изключени транспозери Костенурките известно време викаха и крякаха помежду си. После Върховния Буревестник отново включи своя.
— Ще ви кажем каквото можем — каза мрачно той. — Какво точно искате да знаете?
— Всичко! — отсече Сорк.
— Не е нужно да знаете „всичко“! — И след кратка пауза добави: — Достатъчно е да знаете, че всички ние сме братя, че почти всички сме още живи и сме родени от една Майка. Така че загубата й е тежка и за нас.
— Трябва да е била доста плодовита — обади се Марко Рамос и отклони ехидния си поглед от Върховния Буревестник.
— Майката — каза бесен той — снася по две яйца всяка минута в продължение на целия си благословен размножителен цикъл.
— И колко трае той? — попита Сю-линг.
— Не е нужно да знаете — заяви Костенурката.
— Но след време умира, нали? И тогава какво?
Ново оживено съвещание на Костенурките, след което Малкия каза:
— Тогава предизвикваме съзряването на някоя от нимфите. Тя става новата Майка, която слага началото на ново Братство.
— И откъде идва тази нимфа? — започна Крейк, но Костенурката предупредително почеса корема си.
— Въпросът е неуместен — постанови той.
— И все пак го задавам — заинати се Крейк.
Нова консултация, протекла сред грачене и съскане. После Върховния Буревестник неохотно заговори:
— По няколко яйца от всяко люпило са женски. На някои от тях се разрешава да се развият. На другите… не.
Човката изтрака и се затвори.
— Повече никакви въпроси по тази тема — обяви малкия, но Сорк Куинтеро поклати глава.
— Грешиш — каза той. — Има поне още един и искаме отговор. Защо просто не направите обичайното и не издигнете за Майка някоя от нимфите?
Този път съвещание нямаше. Костенурките мълчаха и въртяха очи напосоки. След малко Върховния каза бавно и мрачно:
— Този път нимфи няма.
Час по-късно Сю-линг се опитваше да заспи в малката си кабина. Не беше уморена, но от медицинска гледна точка бе време за сън и тя искаше да бъде отпочинала когато пристигнат на планетата на Майката.