Най-чудното беше, че цялата тази тягостна атмосфера изглежда не влияеше на Трейл. Доколкото виждаше Муун, тавърът дори беше доволен. Той най-спокойно съзерцаваше ужасния, огромен вихър от зловеща светлина, наречен „черна дупка“, който изпълваше долния ляв ъгъл на екрана — ослепително ярък, въпреки че уредите го бяха затъмнили максимално, за да не заличава блясъкът му всичко останало там. Трейл даже тихичко си мърмореше нещо — в такива случаи Муун казваше, че мърка като котка. Това я окуражи. Щом Трейл е спокоен, значи поне засега не ги дебне опасност.
Муун Бъндиран горещо се надяваше да е така.
Всички останали обаче бяха неспокойни и напрегнати. Двете Костенурки си ломотеха нещо с изключени транспозери, а Сорк Куинтеро и капитан Крейк изучаваха екраните с тревожни лица. Муун се размърда, при което капитан Крейк я погледна. Усмихна й се, въпреки цялото си изтощение и грижи. Посочи екрана.
— Ето го нашия нов проблем. Имам предвид корабите.
Муун се взря в екрана, но не видя нищо, което да прилича на вълнови кораби — само някакъв куп от едва различими зеленикави точици.
— Почакай. Ще усиля идентификационния сигнал.
Той отривисто докосна клавиатурата и точиците се превърнаха в ято дребни зелени птички, кръжащи около мястото, където трябваше да се намира планетата на Костенурките. Представляваха малки, ярки триъгълничета, зелени като тревата в градинката на майка й.
— Какво е това? — попита тя.
— Космически кораби на Костенурките — отвърна кратко Крейк. — Светлите точки всъщност са идентификационни маркери, изпратени от навигационната система. Това не е светлина. Не можеш да ги видиш с просто око. Представляват сигнали, чрез които даден кораб получава информация за други близки кораби.
— Но те са много!
Той кимна.
— Обикалят в орбита около нещо. Виждаш ли точно какво?
Тя се взря още по-настойчиво. После поклати глава. Там нямаше нищо… освен… може би…
— Онова там, сред тях? Нещо като… не знам… нещо като запетайка?
Крейк кимна мрачно, вперил поглед в същата посока. Повече от всичко друго то приличаше на пукнатина в стъклото на прозорец.
— Да — каза той и присви очи. — Не съм изненадан, че не знаеш какво представлява. Аз също не съм много сигурен. Бих казал, че е малка черна дупка, но около нея липсва акреционен диск. Знам само какво би трябвало да се намира там. Планетата на Костенурките. Но нея я няма.
— Според мен е онова, което наричат тунел на дървояди — намеси се Сорк Куинтеро.
Муун го изгледа недоумяващо, питайки се дали не се шегува. Той забеляза израза на лицето й и се разсмя.
— О, това не е като дупката от червей в ябълка, Муун — каза той. — В космоса няма червеи. Но на тия стари записи учените говорят за нещо подобно — за това, че черната дупка може да създаде един вид проход през пространството… не, не точно през пространството, а…
Сорк млъкна, клатейки безпомощно глава.
— Не го разбирам — оплака се той. — Костенурките все за същото ме питат, но не мога да им кажа нищо повече от това, което е в лекциите: че някои хора смятали тези „проходи на дървояди“ за един вид вход към други вселени. Ако това означава нещо…
Муун премигна.
— Как е възможно да има повече от една вселена, Сорк? Мислех, че вселената е, хм, всичко, няма нищо друго освен нея.
Той отново се изсмя.
— Виждаш ли колко е сложно? Може би всичките тези лекции са пълни с измислици, не знам. Костенурките също смятаха така… досега.
Сорк млъкна, внезапно доловил, че Костенурките са притихнали и го слушат.
— Не исках с нищо да ви засегна — каза бързо той, за да ги успокои.
Върховния Буревестник включи транспозера си.
— Не можеш да обидиш истината — изрече печално той. — Но истината…
— … Истината има много лица — довърши мисълта му Малкия.
— Така е, навярно — съгласи се Върховния Буревестник със стържещ глас, втренчил и двете си очи в екрана. — На тази планета бе нашият свят дом, а сега нея я няма!
— И ако това наистина е тъй нареченият проход на дървояди, тя може би е изчезнала в него — предположи Малкия, поглеждайки строго към измъчения от безкрайния разпит Сорк Куинтеро. Той ядосано сви рамене. Капитан Крейк се покашля.
— Е, това е положението. Какво ще предприемем сега? Обръщаме и се прибираме на Земята ли? — Едновременният грак на двете Костенурки бе красноречив отговор. — Добре тогава, какво ще правим? Не желая да ме смятате за безсърдечен — знам какво означава това за вас. Но ако планетата я няма, значи я няма, не е ли така?