— Основателни причини! Какви основателни причини би имал той да рискува кораба ми, да не говорим за живота ни?
— Не говори на тавъра по този начин — строго го смъмри Върховния Буревестник.
— Ако не беше тавърът — намеси се Малкия, — не бихме попаднали на следите на нашата планета. Ние знаехме, че постъпваме правилно, като го взимаме с нас. Той заслужава похвала.
Сю-линг погледна Костенурките и премигна. Ставаше нещо, което не бе очаквала — нещо, което Върховния Буревестник намираше за интересно, защото забеляза как едното му огромно око бавно се извърта към неговия по-малък брат. Крейк обаче не го занимаваха подобни полуприкрити намеци. Той отвори уста, за да им възрази, но вниманието му бе привлечено от нещо зад тях. Протегна шия да види по-добре Дейзи Фей, която седеше пред контролния пулт и изглеждаше ядосана.
— Какво има? — попита Крейк.
Жената робот помаха с няколко от пипалата си.
— Не знам, Франсис. Какво ще кажеш за това?
Капитанът си проправи път между огромните Костенурки и се приведе над нея.
— Кое?
Дейзи Фей посочи с три-четири пипала към няколко различни показания на навигационната карта.
— Опитвам се да установя ориентировъчни точки, Франсис — далечни галактики, с които да сравня по-близките звезди. Но те…
— Глупава жена! — изръмжа Върховния Буревестник. — Защо си губиш времето с тези неща? Ти трябва да търсиш планетата на Майката!
— Знам, но…
— Не спори! — прекъсна я заповеднически Костенурката. — Много е просто. Трябва да откриеш една планета. Тя не може да бъде далеч от прохода на дървояда.
— И трябва да я намериш бързо — обади се Малкия, потръпвайки от внезапна мисъл, — защото, ако планетата е преминала сама, тя е в ужасна опасност — тя е загубила своето слънце! И какво ще правят Майката и потомството й без радиация!
Крейк го изгледа кисело.
— Няма ли да им стигне радиацията от всичките тези звезди? Както и да е, в обсега на уредите ни самотна планета няма — съобщи им той с изопнато лице. — Вижте какво е открила Дейзи Фей. Онези ориентировъчни галактики. Навигационната система ги засича, но какво показват честотните анализатори? Всичките са в синия сектор.
В залата настъпи мълчание. Муун се осмели да го наруши.
— Не разбирам. Какво значение има цветът на някаква си далечна галактика?
— Голямо — глухо отвърна Сорк. — Това означава, че сме в една умираща вселена. Синьото изместване означава, че тя не се разширява, а се разпада.
— И още по-лошо — с напрегнат глас изрече капитан Крейк. — Цялото това пространство е изпълнено с опасна радиация.
Сю-линг гледаше разтревожено капитана, който се опитваше да се овладее — има опасност да получи мозъчен удар, помисли си тя, ако не се успокои. Тя го съжали и сложи ръката си на рамото му, но той като че не забеляза.
— Ние от Братството не се страхуваме от нея — презрително заяви Върховния Буревестник.
— Но ние се страхуваме! Тя ще ни убие. Ако тези едновремешни лекции означават нещо, то цялата тази вселена загива, като при това се нагрява, излъчвайки все повече и повече радиация…
Върховния Буревестник обърна и двете си пламтящи очи към капитан Крейк.
— Хилави мокри създания! — каза той преизпълнен с отвращение. — Това е без значение. Ние няма да стоим тук милиард години, за да я наблюдаваме как се свива до размерите на точица, както се говори във вашите легенди. Ще останем само докато намерим планетата на Майката.
Той надуто избръщолеви нещо на Малкия, после и двете Костенурки тръгнаха да излизат. Озадачена, Сю-линг извика след тях:
— А няма ли за какво още да си поговорим?
— Да поговорим ли? — изхриптя Малкия. — Не, каква е ползата от разговори, когато сме на път към планетата на Майката? Време е да празнуваме.
— А ние празнуваме единствено с братята си, дори и ако са малко по-амбициозни от необходимото — добави Върховния Буревестник и извъртя едното си око към Малкия.
Крейк гледаше след тях.
— Какво според вас искаше да каже Върховния Буревестник? — попита той неопределено кого.
Сорк поклати глава.
— Костенурки — каза го така, сякаш това обясняваше всичко. — Интересно, все пак — продължи той по-скоро учудено, отколкото язвително. — Знаем как се отнасят с таврите, а изведнъж искат от този тук да направят герой. — Той изхълца лекичко.
Сю-линг не можеше повече да се сдържа.
— Сорк, ти си пил!
Той не отрече.
— Понякога друго спасение няма, мила. Не е лошо да опиташ и ти. Мисля, че по едно питие ще ни дойде добре на всички, като знам какво ни очаква.
Сю-линг бе озадачена.
— И какво е то?
Сорк й отговори с пиянска проницателност: