— И въпроса с таврите… — напомни той на Големия Брат.
Върховния Буревестник издаде подобен на стенание звук и макар и раздразнено произнесе:
— Да, трябва да обсъдим и въпроса с таврите. Считаме, че отношението ни към тях също беше неправилно. — Той сърдито огледа присъствуващите в залата и изглежда реши, че е казал всичко необходимо. Извъртя се рязко й тръгна към изхода. Малкия понечи да го последва, но Сорк извика:
— Чакайте малко! — Изумлението и гневът се бореха в гласа му. — Какво беше това? Да не би да ни се извинявате?
Малкия продължи да върви, сякаш не бе чул, но на прага се спря. После бавно се обърна и потърси с очи Сорк.
— Да — изрече той и изчезна.
— Не може да бъде! — възкликна Сю-линг.
— И избраха най-зловещия момент и място, за да ни го кажат — съгласи се Дейзи Фей. — Може би мислят, че всички ще загинем и просто се опитват да облекчат съвестта си.
— Чудно, наистина. Да се решат сега, когато е твърде късно за каквито и да било добри дела… — намеси се и Крейк. Сорк измърмори нещо в същия дух.
— Според мен, прави им чест, че го сториха — каза Муун Бъндиран — Не им беше леко, особено на този големия. И… о, Трейл! Чу ли? Казаха, че не е трябвало да се отнасят с таврите както досега!
Трейл не отговори. Застанал зад пулта, Марко Рамос насочи и двете си очи към тавъра. Гледката не бе никак утешителна. Рогата му бяха съвсем посивели и безжизнени, а големите синьовиолетови очи — замъглени. Макар че тавърът беше далеч по-едър от Муун Бъндиран, на Марко му се стори, че се е облегнал на нея. Непокритата му — освен с престилчицата около слабините — червеникава козина бе разрошена и крайниците му потръпваха.
Крейк също го гледаше. Изсмя се нервно.
— Мисля, че не те чува, Муун. Прекрасно. Като се има предвид, че следваме заповедите му, той не вдъхва голямо доверие, а? — Крейк закрачи из залата, оглеждайки хората един по един. — Как мислиш, Кайри? Всички ли на борда на този кораб, дето се е понесъл с пълна скорост към нищото, сме откачили? Как ти се струва? Не говориш много; нямаш ли мнение?
Кайри разпери ръце.
— Правим каквото трябва да се прави. Нямаме големи възможности за избор, Франсис — отговори спокойно той.
— Добре го каза — отбеляза Крейк. — А ти, Марко? Познаваш ме по-отдавна от всички тук. Губя ли играта, като позволявам на един тавър да поеме командването? — Без да дочака отговор, той се спря пред Сорк Куинтеро. — Е, Сорк? Не ни помагаш много. Няма ли нещо в тези лекции, което да споделиш с нас?
Сорк го погледна и стана.
— Може и да има, Крейк — замислено каза той. — Ще отида да ги чуя още веднъж.
— Отлично! — иронично подметна Крейк. — После ще узнаем какво става, нали?
— Не съм съвсем сигурен. Но си струва да опитам. Мисля, че сме длъжни да намерим някакво обяснение на всичко това. — Той посочи с ръка екраните.
Крейк се вгледа в изображението озадачен. Безбройните слънца, по-ярки от коя да е звезда в тяхната вселена, си бяха там.
— За какво говориш?
— О, не си ли забелязал? Задръж погледа си върху звездите. Ще забележиш, че се движат. Преди не беше така, нали? Искам да разбера какво означава това.
Сорк им се усмихна и излезе. Марко Рамос извъртя очи към екрана.
— Господи! — възкликна той.
Замръзналото море от звезди се бе раздвижило. Дейзи Фей извика:
— Виж, Марко! Скоростта им се увеличава!
Марко протегна пипало и го оплете с едно от нейните. Почти целият екран блестеше ослепително. Дори след като Крейк намръщено намали посредством честотните регулатори яркостта на светлината, излъчвана от загиващата вселена около тях, изображението продължи да напомня снимка на звезда в неестествени цветове, изпъстрена с петънца и сияния, и всичко това понесло се неудържимо нанякъде.
Тавърът изстена.
— Какво има, Трейл? — попита го Муун Бъндиран, втренчила поглед в измъченото, тъжно лице. Той измуча в ухото й и посочи с глава към екрана. Тя се обърна.
— Виждам го! — извика девойката. — Капитан Крейк, онази точка, най-ярката! Трейл казва, че това е изходът.
Марко потърси с очи петънцето. То ясно се открояваше дори в пламтящия около него ад. Не приличаше на пукнатина в стъкло, както прохода, през който бяха влетели; беше по-голямо, по-ярко, по-зловещо.
— Проход ли е това? — рязко попита Крейк.
— Не знам какво е проход! — отвърна Муун с треперещ глас. — Нито пък Трейл, струва ми се. Но той казва, че трябва да влезем.
Крейк прехапа устни.
— Къде отиде Сорк? Трябва да разбера какво е това! Марко?
Лицето на корема на Марко Рамос беше сериозно и изопнато.