Единият от двата принципа трябва да е верен… Но кой?
Вечният айод продължаваше да пее:
Ами да.
Естествено. Разбира се.
Но един от айодите почти не пееше, заслушан в едва доловимите и страшни песни на неколцина човеци, които откриваха, че някои от онези алтернативни възможности са реални.
16.
На борда на „Златната кошута“ нямаше болничен сектор. Никога не бе възниквала нужда от такъв. Франсис Крейк никога не би пожелал да легне под скалпела на Костенурките, докато Дейзи Фей и Марко бяха пред очите му почти през цялото време, а те двамата, естествено, не боледуваха.
Въпреки това на кораба имаше всякакви болнични инструменти и медикаменти, разпръснати насам-натам из товара. Крейк и Кайри Куинтеро незабавно тръгнаха да ги търсят с помощта на двете Костенурки, които мъкнеха намереното към импровизираната операционна. Костенурките едва ли ги бе грижа за съдбата на някакво човешко същество, особено сега, когато си имаха достатъчно свои неприятности, но все пак помогнаха. Може би е един вид разкаяние, помисли си Муун Бъндиран. Нея също я извикаха да търси и Трейл замаяно се запрепъва след господарката си. После вдигнаха Сорк — Сю-линг внимателно поддържаше люшкащата се глава, а Марко и Дейзи Фей поеха основната тежест на тялото — и го пренесоха в едно опразнено товарно помещение. Достатъчно просторно за изискванията към една операционна, каза си Сю-линг. Беше добре осветено, въздухът в него не бе дишан от никого дълго време и имаше удобна плоска изпъкналост, върху която да положат Сорк. Помещението се намираше извън защитената част на кораба, но когато Кайри повдигна въпроса за радиационното облъчване, Крейк сухо му отговори:
— Все още летим с вълновото задвижване, Кайри, но и да не беше така, откъде ще се вземе тази радиация? Я погледни навън.
Сю-линг ровеше в лекарската си чанта, търсейки съответния контролен диск. Преди да си го постави, тя прегледа още веднъж инструментите.
— Асептични лампи, добре, упойка; така, хирургически инструменти, стерилизатор… Ще имам нужда от помощник, така или иначе. Дейзи Фей, ще ми помогнеш ли? И… Муун? Нали беше казала, че си завършила ветеринарна медицина?
— Но никога не съм оперирала човек! — уплаши се Муун Бъндиран.
— Няма значение. Месото си е месо, когато режеш, а и по-сложните неща ще ги правя аз. Мийте се. Всички останали да излязат! — нареди Сю-линг и пъхна диска в процепа на тила си.
Муун забеляза, че хората, които не бяха пряко заети с операцията, с облекчение напуснаха помещението. Не само защото не понасяха кръв; тя знаеше, че всички с нетърпение очакват възможността заедно да обсъдят последните събития на кораба и да се опитат да си изяснят къде всъщност са попаднали. След първоначалния шок Муун Бъндиран се зарадва, че ще помага. Изпълняваше заповедите на лекарката, без да задава въпроси. И как иначе? Ставаше дума за човешки живот.
Имаше и нещо друго. За Муун тази операция на борда на „Златната кошута“ щеше да е сбъдната детска мечта. Обстоятелствата, разбира се, не бяха нормални — намираха се на борда на самотен кораб, носещ се из пустошта на тази странна вселена, без никаква надежда за връщане на Земята. Единственото й скъпо и познато същество тук бе Трейл, свит в ъгъла. Но спомените нахлуваха неудържимо. Всичките онези дълги дни във ветеринарното училище, когато така силно желаеше да стане истински лекар, хуманен лекар… Детински фантазии, бе си казала на времето, и почти ги бе забравила. А сега най-неочаквано бляновете й се осъществяваха. Щеше да оперира!
Не беше лекарка. Това не бе посмяла да си пожелае и насън. Хирургът беше Сю-линг, не Муун; Муун дори не беше и главната сестра, защото Дейзи Фей Макуин знаеше много по-добре от нея къде и какви материали има из кораба — освен това имаше повече ръце, с които можеше да върши няколко неща едновременно. Но Муун помагаше и на двете — миеше, поставяше маските и ръкавиците, подаваше скалпели и другите инструменти.
Не изтече много кръв, когато Сю-линг сръчно смъкна част от обръснатата кожа от главата на Сорк над слепоочието, нито когато започна да разрязва самия череп, сред неприятната, остра миризма на обгорена кост. Муун мимоходом отбеляза този факт, после го изхвърли от съзнанието си. Бореха се за човешки живот и чувствата трябваше да бъдат забравени. Тя виждаше, че състоянието на Сорк Куинтеро е критично. Дишаше някак особено, с полуотворени, но невиждащи очи. Без незабавна хирургическа намеса щеше да умре, бе казала Сю-линг преди да си сложи контролния диск.