На Муун Бъндиран й беше изключително интересно. Никога не бе виждала човек, вършещ нещо с контролен диск в главата си. С ъгълчето на очите си тя любопитно поглеждаше маскираното лице на хирурга. Нима тази висока жена, която пробиваше и режеше черепа на своя любовник — или по-точно бивш любовник — беше приятелката й Сю-линг Куонг? Като знаеше за връзката им, стана й някак чудно, че сега тя разрязва безпомощната плът и кости на Сорк Куинтеро, и то под контрола на диска. Жената не приличаше на себе си с това боне и хирургическата маска. Дори гласът й беше някак несвойствен.
— Попий — сухо нареди Сю-линг и Дейзи Фей, хванала с две от пипалата си гъргорещата стъклена тръбичка, незабавно я насочи към отвора в черепа на Сорк, откъдето бе избликнала кръвта, пречеща на Сю-линг да вижда, като в същото време се държеше здраво за масата с друга двойка пипала. — Внимателно! — предупреди Сю-линг. — Не докосвай мозъка!
Дейзи Фей внимаваше. Муун също, когато подаваше скалпел или тампон. Внимателна както винаги… И отново започваше да потъва в мечти. Бе почти като да оперираш тавър! Не беше невъзможно…
Не би било невъзможно наистина, ако се съгласеше да направи това, което бе направила Сю-линг, и позволи да й отворят черепа, за да й имплантират чип, както Сю-линг бе отворила този на Сорк с бръмчащата малка дрелка…
Девойката неволно потръпна и усети предупредителния поглед на Сю-линг.
Колко продължи операцията, Муун не разбра — може би часове. Беше толкова възбудена, че изгуби представа за времето… но ето че всичко свърши.
— Ще оставим черепа отворен — реши хирургът. — Може да се наложи да влизаме пак. Но ще зашием скалпа.
И когато бинтът скри горната част на черепа на Сорк и Дейзи Фей изключително внимателно прикрепи нещо като каска отгоре, за да го предпази от случайно натъртване, а Муун сложи инструментите в стерилизатора, хирургът се изправи и обяви:
— Състоянието му е стабилно. Засега е добре, но онзи съсирек беше на много опасно място; ако се образува нов, ще стане лошо. Ще го наблюдаваме известно време.
След това хирургът вдигна ръка към тила си, за да извади диска. Като направи това, Сю-линг премигна и залитна, но бързо дойде на себе си.
После се огледа учудено.
— Е? — попита тя, потривайки от внезапна болка главата си. — Свърши ли операцията? Как е Сорк? Справих ли се?
Оставиха Кайри да дежури при Сорк, като го предупредиха да извика Сю-линг при най-малката промяна в състоянието му. Лекарката отиде да си почине. Докато оперираше, бе напълно забравила големите проблеми на „Златната кошута“. За Муун Бъндиран те също не представляваха непосредствена грижа. След операцията тя се изми с уморени движения, без да престава да се чуди защо, след като бе изтекло толкова малко кръв, ръцете и престилката й бяха целите изпоцапани. През цялото време бе наблюдавала Трейл, излегнат като куче на пода зад нея. Тя се обърна и го погледна, но той не реагира.
— Трейл? По-добре ли се чувствуваш?
Тавърът не вдигаше глава. Отговори с нисък и измъчен глас.
— Песничките тук не са щастливи, Муун. Нараняват ме.
— Как те нараняват, Трейл?
Но колкото и да настояваше, той не й обясни. Когато търпението й се изчерпи и тръгна към контролната зала, тавърът се надигна и апатично я последва.
Приближи се Дейзи Фей.
— Има новини, Муун — каза жената робот с усмихнато лице на корема. Беше плаха, по-скоро изпълнена с надежда, отколкото с увереност усмивка. Но все пак беше усмивка, а Муун Бъндиран бе започнала да забравя, че съществуват неща, които могат да те накарат да се засмееш. — Тук не е толкова лошо, колкото си мислехме! Има звезди. Просто не сме ги видели.
Малкия размаха неодобрително ръце.
— Не знаем още дали са звезди — изграчи той. — Но са небесни тела, така е.
— И то огромни — намеси се Крейк с повече недоумяващ, отколкото враждебен тон. На Муун не й бе трудно да се досети, че се е появила в разгара на нов спор, както обикновено на този кораб. — Покажи й, Марко!
— Слушам, Франсис! — отзова се Марко Рамос и занатиска бутоните. — Осъществихме систематично претърсване, Муун. В оптическите честоти не уловихме нищо, но когато превключихме на инфрачервените… виж!
Веднага щом Марко направи превключването, екраните се изпъстриха с точици светлина. На Муун това й заприлича на нормално небе, макар и малко бедничко — нямаше ги онези гъсти като рибни пасажи облаци от звезди в тяхната вселена, нито онзи ярък нощен небосвод над ранчото; беше като небето над града, където градските светлини поглъщат звездите.