— Откъде? Как бихме могли да направим това, ако тук никога не е имало звезди? Без звезди е невъзможно да има черни дупки. Или проходи на дървояди.
Костенурките слушаха смутено. Крейк им хвърли бърз поглед и отново се обърна към Марко Рамос.
— Мисля, че схващам за какво говориш. Но в такъв случай, ако няма проходи, не би било възможно да влезем в тази вселена, не е ли така?
Марко се замисли.
— Така е. Но ако все пак е имало някаква друга значителна промяна в основните физически закони? Нещо, което да е променило силите на сцепление между атомите, например, така че просто да се разпаднем веднага щом навлезем в такава вселена.
— Тоест — вметна Крейк, — искаш да кажеш, че има реална опасност за нас всеки път, когато преминаваме през някой от проходите? Че следващата вселена, в която влетим, може да ни унищожи?
— Така се говори в лекциите, капитане — потвърди Марко. — Разбира се, това може и да не е вярно.
Крейк му се усмихна кисело. Нямаше какво да каже. Ако лекциите лъжеха, надеждите им почти се стопяваха; а и сега, когато Трейл не можеше да помогне с нищо, те бяха направо нищожни.
Марко се обърна мълчаливо към пулта и продължи претърсването, сектор след сектор по изпъстреното небе. Дейзи Фей се размърда.
— Ще ида да сменя Кайри — каза тя. — И той има нужда от почивка.
Крейк й кимна разсеяно. Почти бе забравил за Сорк, който лежеше полумъртъв само на няколко десетки метра; бе почти забравил и за Сю-линг Куонг. Искаше му се тя да се събуди по-скоро и да си поговорят насаме. Имаше неща, които трябваше да си кажат, помисли си той.
Макар Франсис Крейк да знаеше, че представите му за морал датират отпреди няколко века, той беше наясно, че дори в Ню Мексико през 1944 г. това, че един мъж и една жена са спали заедно веднъж, не означаваше непременно, че са длъжни да се считат обвързани по някакъв начин (макар че тогава и там това бе почти така). Сю-линг Куонг не му дължеше нищо, каза си той. Но после отхвърли тази мисъл, почувствувал, че му се полага поне един приятелски поглед или две-три думи. Както с Маделин на времето: дни, изпълнени с прекрасната им тайна; благоприличие на обществените места и всяка вечер — по няколко часа блаженство насаме. Така и трябваше да бъде. А тази жена дори не желае да го погледне в очите…
Той ядосано почеса острата си брада и като насън чу гласа на Марко, който го викаше за втори път.
— Какво каза? — премигна Крейк.
— Казах да погледнеш екрана, капитане. Локализирах обект, който не е много далеч.
Костенурките възбудено бъбреха помежду си. Всички се обърнаха да видят откритието на Марко. Струваше си. Не беше петънце светлина, а истински диск с големината на ябълка — кълбо, което изпускаше смътно червеникаво сияние като жарава.
— Какво е това? — попита Крейк.
— Не знам, но каквото и да е, е сравнително близо — повтори Марко. — Ние, разбира се, не знаем каква е истинската му големина. Но ако беше нормална звезда, нямаше да имаме подобна острота на образа при каквото и да е разстояние, надхвърлящо една-две светлинни години.
Крейк се огледа.
— Жалко, че го няма Сорк. Някакви предложения и мнения за обекта? — обърна се към всички той.
— Възможно е… — започна Малкия, но Големия Брат го прекъсна.
— Подобни обекти не са ни известни — изграчи Върховния, вперил властен поглед в другата Костенурка. — Подобна звезда не е вписвана в аналите на Братството. Напълно непознат обект.
Малкия отвори човка, за да заговори отново, но размисли и безпомощно махна с ръка.
Крейк озадачено изгледа Костенурките, но Марко отново привлече вниманието му.
— Можем да се приближим, капитане. И да разберем каква е работата.
— И каква полза? Просто за да задоволим любопитството ти, или смяташ, че така по-лесно ще намерим пътя за дома?
— Капитане, не знам изобщо дали нещо ще ни помогне да намерим обратния път, тъй че защо да не хвърлим един поглед?
Крейк въздъхна и се огледа. После кимна.
— Давай — заповяда той.
Вълновото задвижване направо стопяваше разстоянията. Пътуването до мрачно проблясващия въглен щеше да им отнеме не повече от няколко часа — нищо, в сравнение с милиардите светлинни години, които вече бяха пропътували само за няколко дни.
Крейк си помисли, че няма да е лошо да поспи малко, после отхвърли идеята — имаше да решава толкова много проблеми. Костенурките отново се оттеглиха на съвещание. Кайри се мярна за малко, после отиде да си легне. Сю-линг пристигна, триейки очи. Беше минала да нагледа Сорк Куинтеро.
— Как е той? — веднага попита Муун Бъндиран.
— Още е в безсъзнание — отвърна Сю-линг, — но дава признаци на живот. Мисля, че ще се оправи.