Крейк впери очи в зловещата тъмна сянка.
— Искаш да кажеш, че това е просто куха черупка? Със звезда вътре?
Марко сви рамене.
— Какво друго би могло да бъде?
— И всички останали са като тази! — развълнувано извика Дейзи Фей. — Помните ли колко много бяха на екрана? Милиони, капитане, може би милиарди! Цяла галактика — или милиарди галактики! — които са били населени и завзети, и всяка една звезда от тях е била превърната в жива машина, която да служи на… на някого, капитане!
Крейк поклати глава и посочи светлинките извън сянката.
— А тези галактики?
Марко махна с пипало — един вид сви рамене.
— Не знам, капитане. Може би още не са колонизирани. Малко вероятно, струва ми се. Може би просто са толкова отдалечени, че светлината им само показва състоянието им преди тези… хора… да са решили да ги колонизират.
Сю-линг почувствува, че главата й се замайва по-силно отколкото при включването на вълновото задвижване.
— Извинявай, Марко — започна тя. — Това означава ли, че… ти говориш за цяла вселена, населена от една-единствена високоразвита цивилизация?
— Защо не? — отговори Марко с потръпващи от вълнение пипала. — О, капитане! Това е чудесно откритие!
Дори и Сю-линг бе обхваната от всеобщото вълнение — сякаш надеждата отново се бе върнала. Костенурките оживено грачиха помежду си известно време, после Върховния Буревестник включи транспозера си.
— Нужна е голяма предпазливост, когато си имаме работа с напреднали цивилизации — каза той и Сю-линг с учудване забеляза, че Костенурката е някак нервна.
— Ами ако ни помогнат да се върнем на Земята? — обади се Муун. — А защо да не помогнат и на вас?
Още едно кратко съвещание, последвано от думите на голямата Костенурка:
— Настояваме за предпазливост, въпреки това.
— Искаме само да проверим дали ще можем да разговаряме с тях — успокои ги Крейк, — тоест, ако те изобщо съществуват.
— Точно така! — извика Марко Рамос сред възгласите на останалите, внезапно заглушени от гласа на Кайри Куинтеро.
— Чакайте! — сряза ги той. — Има още нещо, за което първо искам да поговоря с Костенурките.
Крейк вече бе отворил уста, за да даде заповед за осъществяване на контакт. Кайри? Който никога не повишаваше глас и въобще говореше малко? Всички мълчаха в недоумение. Накрая Дейзи Фей наруши тишината.
— За какво, Кайри?
Кайри се обърна и погледна Върховния Буревестник.
— Преди да пострада, брат ми искаше да те попита нещо. Тъй като той не е в състояние да го направи сега, ще го направя аз. Искам да знам — преди да продължим — дали всичките ви онези приказки бяха искрени.
Върховния Буревестник помълча, втренчил се в Кайри.
— Ние винаги сме искрени — твърдо отговори той. — Какво по-точно имаш предвид?
— Ти каза — настоя Кайри, — че вие Костенурките не сте били прави, когато сте задушили земната наука. Това само приказки ли бяха или възнамерявате да направите нещо по въпроса? Ако някога се измъкнем оттук, ще промените ли отношението си?
Голямата Костенурка се поколеба, после се обърна към Малкия. Последва шумно, нечленоразделно грачене, придружено от оживено ръкомахане; накрая Върховния Буревестник отново включи транспозера си.
— Тези въпроси не са от компетенцията само на един Брат. Единствено цялото Братство може да вземе решение.
— Това е истина — обади се като ехо Малкия. — Трябва да се решава от всички.
— Но — продължи Върховния Буревестник, — ако успеем да намерим нова Майка…
Те се спогледаха заговорнически.
— Тогава — започна Малкия, — единият от нас може да стане новият съпруг. И ще бъде по-различно, тъй като на съпруга на Майката думата му тежи.
— Но само единият от нас — уточни Върховния Буревестник, втренчил и двете си очи в Малкия. Кайри се засмя.
— Не е лошо — каза той. — Поне засега. Добре. Действувай, капитан Крейк.
Крейк отвори уста да пита нещо, после се отказа и сви рамене.
— Отлично — каза той. — Значи всички сме съгласни? Трябва да намерим начин да се свържем с тези хора… ако има такива в тези звездни черупки.
— Според мен няма да е необходимо — намеси се Марко Рамос.
Крейк се намръщи.
— Защо?
— Ако са толкова високо развити — обясни Марко, — колкото предполагаме, не може да нямат някакви уреди за следене на околното пространство, нали? А те не биха пропуснали фазовото изместване на един кораб, прекратяващ вълновото си задвижване. Не — каза той спокойно. — Мисля, че вече сме обявили присъствието си.