А айодите пееха:
Да търсиш вечно и да не намериш, означава да се провалиш.
Да търсиш за кратко и да спреш, също е провал; но това е личен провал.
Да търсиш и да се провалиш, когато обектът на търсенето е съвсем наблизо — това е тъжно.
17.
Франсис Крейк не можа да се сдържи. Като видя гигантската Костенурка да избутва Марко и да заема мястото му пред контролния пулт, той изрева и се хвърли напред.
Върховния Буревестник не отстъпи лесно. С яростен грак той посегна към Крейк с ноктестите си крайници, но капитанът не се отказа. Въпреки че Костенурката бе два пъти по-висока от него и много по-тежка, той успя пръв да сложи ръце върху контролното табло.
Крейк знаеше, че всичко това е безсмислено. По отношение управлението на кораба нямаше тайни нито за него, нито за Отговорника. Знаеше, че Костенурката не е по-лош пилот от него, но все едно. „Златната кошута“ бе неговият кораб.
Крейк обърна гръб към вбесения Върховен Буревестник. Разсеяно избърса с ръка кръвта на рамото си, където ноктите на Костенурката бяха разкъсали кожата му и изруга полугласно, докато се взираше в екраните, където изкуственото небе започна бавно да се върти около тях. И двете Костенурки шумно протестираха, забравили транспозерите си изключени, но Крейк не им обръщаше внимание.
Корабът завиваше толкова бавно! Но се налагаше да се примирят. Нямаше начин това да стане по-бързо. Вълновият кораб не бе изтребител; не можеше да спира, завива и тръгва на заден ход с бързината на един Р–38 или Р–51, на каквито Крейк бе летял над Южния Пасифик. Повече приличаше на огромен лайнер. Навигаторът можеше единствено да промени посоката на тягата, след което сумарният вектор щеше бавно и постепенно да измени и посоката на полета.
Малкия накрая се сети да включи транспозера си.
— Бягай, Крейк! — умоляващо каза той. — Да се махаме оттук по най-бързия начин! Моля!
— Бързо! Защото според нас това са Ш’шрейн! — додаде Върховния веднага щом включи своя транспозер.
— По-бързо от това не мога — процеди през зъби Крейк.
Той огледа за миг контролната зала. Сю-линг се бе навела над своя пациент с пребледняло от безпокойство лице; Муун не се отделяше от съкрушения тавър; другите просто стояха и чакаха. После отново се обърна към екрана. Излъчващите зелена и червена светлина обекти напредваха в тяхната посока — и колко много, отбеляза той намръщено, — но не директно към тях. Курсът им бе изместен с няколко градуса и ъгълът се увеличаваше.
Крейк изруга още веднъж. После загърби екрана и се вгледа в Костенурките, подръпвайки замислено брадата си.
— Ще се разминем, струва ми се — каза сухо той. — Засега нямаме работа, тъй че нека чуем истината от вас двамата. Кои са тези Ш’шрейн?
Двете Костенурки помълчаха известно време, смутено въртейки очи във всички посоки. После се спогледаха и Върховния заговори от името на двамата.
— Те са съществата, които някога ни съсипаха — изрече той като на погребение. — Те убиха хиляди от нас, а сега сме в ръцете им.
Щом Костенурките заговориха, Сю-линг вдигна глава.
— Сорк е зле — промълви тя. — Кайри! Донеси ми чантата. Бързо!
Сорк изстена и тя отново се наведе над него с насълзени очи.
Крейк видя това, но сега имаше други грижи. Отмести поглед от Сю-линг и го насочи към Костенурките.
— Цялата истина! — настоя с дрезгав глас. — Всичко, което сте крили от нас досега!
— Няма много за разказване — поде Върховния. — Много Майки се смениха оттогава. Ние си гледахме търговията, без никому да пречим… — Крейк се изсмя язвително, но Костенурката сякаш не забеляза, — … когато корабите ни започнаха да изчезват. Тогава на екраните ни се появиха флотилии от непознати кораби. Не бяха като нашите, Крейк. Бяха много по-маневрени и… въоръжени.
— Нашите също — вметна Малкия колебливо. Отговорникът извърна двете си очи към него и го изгледа свирепо, после се предаде.
— Да — призна той. — Истина е. Беше истина по онова време; оттогава се смениха много, много Майки. Но нашите оръжия се оказаха безполезни. Техните бяха по-добри, също и корабите им.
С ъгълчето на очите си Крейк забеляза как Кайри тича към Сю-линг с чантата й в ръка. Тя трескаво я отвори, намери контролния диск и го мушна в процепа на тила си. Крейк се извърна — не искаше да гледа как жената се превръща в робот.
— И какво още? — попита Костенурките.
— Няма друго — изграчи Върховния. — Те ни нападнаха. Съпротивлявахме се. Победиха ни — отново и отново. Дори успяха да се доближат до светата планета на самата Майка!