Тя се изправи, отърсвайки се от ужасната мисъл.
— Говори ми, Франсис. Кажи ми какво става. Какви бяха онези неща на екрана, от които Костенурките така се уплашиха?
Крейк бе забравил, че по време на инцидента Сю-линг беше с поставен контролен диск. За да спечели време, той каза:
— Сега си почини — и после ще ти обясня всичко.
— Сега, Франсис!
Първото, което Крейк бе научил за Сю-линг бе, че понякога може да бъде упорита не по-малко от него самия.
— Добре — съгласи се той и накратко й предаде случката и споделеното от Костенурките. Тя се разсъни напълно още преди края на разказа му.
— Сигурен съм, че бяха онези машини, които те наричат „Ш’шрейн“ — завърши той, — но Върховния не го каза. Вероятно от страх.
— Казваш, че били някакви машини?
Той кимна.
— Ако наистина става дума за Ш’шрейн — да. Костенурките открили това отдавна, по време на онази война, когато пленили два техни кораба. Екипажите им били мъртви. Ако може да се каже „мъртъв“ за една машина; но те намерили именно машини. Според Малкия били ужасни и грозни. Нищо чудно, че им изглеждали такива. Но както ги описват, наистина трябва да са били отблъскващи — метални тела във формата на пирамида, с много пипала…
— Като Марко и Дейзи Фей?
Крейк й хвърли изпълнен с неприязън поглед.
— Моите приятели са хора, Сю-линг!
— Не исках да ги обиждам — съжали Сю-линг. — Те са и мои приятели. Извинявай. — Тя потрепери. — И сега ни преследват същите тези Ш’шрейн?
— Вече не. Дано. Тоест, ако съществата, които ни преследваха, наистина са същите Ш’шрейн. Не се тревожи за тях, Сю-линг. Каквито и да са, сега не представляват заплаха за нас. Знаеш, че сме в безопасност, докато летим с вълновото задвижване — един фотон не може да настигне друг.
— Сигурен ли си?
Той кимна поразведрен, а тя въздъхна и затвори очи.
Крейк я погледна и се запита дали трябва да си тръгне, знаейки отговора много добре, но не изгарящ от желание да направи каквото трябваше. В този момент Сю-линг за него беше най-красивото създание, която някога бе виждал. Беше съвсем различна от всички други жени. И от безвъзвратно изгубената Маделин Макей, помисли си той, припомняйки си своята отдавнашна любов, за първи път без болка. Очите на Сю-линг бяха издължени във формата на бадем и наситено сини. Имаше високи ориенталски скули, а косата й беше медночервена и лъскава. В нея имаше нещо и от Изтока, и от Запада, и Франсис Крейк, който бе пропуснал смешението на расите през последните няколко века, я пожела неудържимо.
Без да мисли, той протегна ръка и докосна гумените устни на процепа в тила й.
Очите й веднага се отвориха и се втренчиха в него.
— Моля те, недей, Франсис.
— Просто съм любопитен — оправда се той, но не беше съвсем искрен.
— Неприятно ли ти е? — попита тя.
— Не… — колебливо отвърна той, без да е сигурен, че и този път не лъже. — Боли ли?
— Не, разбира се… Но се сещам за миналото си. Невинаги съм била „меми“, Франсис. Бях най-обикновена лекарка; после, когато заработих заедно с „меми“ — хирурзите, които владееха всички умения на Костенурките, реших, че и аз трябва да бъда добра като тях. — Тя потрепери. Грациозното помръдване на топлите й, заоблени рамене я прави още по-красива, помисли си Крейк. — Още на другия ден ги оставих да ми срежат черепа.
— Съжаляваш ли?
— Не. Каква полза? Станалото — станало.
— Това не променя нищо. И така си изключително красива.
Това я сепна. Погледна го по-различно.
— Франсис — каза Сю-линг сериозно, — съжалявам, ако пак ти внушавам напразни надежди, но моля те, недей. Наистина съжалявам. Ти си чудесен мъж и всяка жена би се гордяла с теб… но аз имам ангажименти, които все още не са отпаднали. — Тя му се усмихна мило. — Бях позабравила за тях, но се налага отново да си ги припомня.
Сю-линг внезапно реши, че трябва да се върне при пациента си още преди да е изтекъл единият час. Крейк се зарадва. Бе непоносимо да си сам с нея, да я гледаш и усещаш мириса на тялото й, и да не можеш да я докоснеш… Той също изпита желание да бъде в контролната зала на своя кораб.
Не че присъствието му там беше необходимо. Крейк застана зад Марко Рамос при пулта и се загледа в екраните. Мъгливият медночервен диск отдавна се бе смалил и се бе превърнал в още едно въгленче, тлеещо в тези враждебни небеса.
— Не виждам никакви следи от корабите на Ш’шрейн — каза Крейк.