— Но ние летим с вълново задвижване! — възкликна глуповато Крейк. Не вярваше на очите си. Всеки знаеше, че когато един кораб лети с вълново задвижване, той е напълно изолиран от каквито и да било материални обекти във вселената. Просто беше невъзможно тези същества да са там!
Но бяха. Изумен, той ги наблюдаваше как се събират около външния шлюз на разузнавателния кораб. Той поддаде. Съществата нахълтаха.
След миг вътрешният люк на входа на самата „Кошута“ се отвори и пет от извънземните чудовища се изсипаха вътре.
Крейк се вцепени от изумление. Останалите в контролната зала на „Златната кошута“ закрещяха и се втурнаха напред. Върховния Буревестник се хвърли отчаяно към нашествениците, следван от Кайри Куинтеро… за зла участ на Отговорника, който моментално намери смъртта си.
Костенурката нямаше никакъв шанс. Водачът на Ш’шрейн дори не се спря. Той просто вдигна пипало и го насочи към Отговорника. От края на пипалото изскочи голяма виолетова искра и се стрелна към Костенурката. Искрата бе смъртоносна. Чу се ужасяващ плисък, разнесе се отвратителна миризма на химикали и тялото на Върховния Буревестник се пръсна като детски балон. Късчета от плът и хитин се разлетяха из залата, изсипаха се по стените, уредите и върху хората като злокобен дъжд…
Кайри Куинтеро, който бе тичал зад Костенурката, също пострада. Ръката и рамото му бяха откъснати, а главата му обгоря от едната страна.
Малкия изпищя от ужас и болка. Той се хвърли на пода и като обезумял взе да рови в купчинката остатъци от тялото на своя Голям Брат. Муун Бъндиран се затича към Кайри; Трейл мъчително се надигна и я последва, поклащайки огромните си рога насам-натам.
Крейк реши да не се намесва, но тялото му не го послуша. Преди да се усети, той вече се носеше към Ш’шрейн — без някаква определена цел, просто за да нападне, с ясното съзнание, че с голи ръце няма да постигне нищо, освен собствената си гибел. И той съзря лицето на смъртта, когато две от съществата вдигнаха пипала и ги насочиха към него…
Но не стреляха.
И петимата Ш’шрейн замръзнаха на местата си и се обърнаха към коридора.
По него се приближаваше червеникавият силует на Дейзи Фей Макуин, привлечена от шума в контролната зала. Тя се спря, и като видя какво става, се вкамени от ужас.
Ш’шрейн, изглежда, се съвещаваха безмълвно. После зарязаха оцелелите в контролната зала. Тръгнаха към Дейзи Фей, хванаха я и я повлякоха по коридора, въпреки протестите и опитите й да се освободи. После гласът й заглъхна и те изчезнаха.
В заприличалата на скотобойна контролна зала се възцари тишина, нарушавана единствено от хлипанията на Муун Бъндиран.
— Кайри… — проплака тя. — Мисля, че е мъртъв.
Макар че айодите пеят безспир, сега те се вслушват по-настойчиво в малките песнички отвсякъде. И особено в песента на този айод сред тях, който пее най-влюбено от всички, но е готов да се откаже от вечността в името на живота. Това е голяма грижа за всички айоди, които рядко действуват — те просто са. И все пак продължават да пеят и слушат песните на древния земен учен и поет.
— Да поговорим още малко за фината структура на вселената и какво съдържа тя. Ще започнем с числото „пи“.
Всички знаете какво е то. Съотношението на обиколката на окръжността към нейния диаметър. Като го измерите, стойността му е малко повече от 3. Ако трябва да съм по-точен, тя е 3,14159265358979.
Надявам се, че ви смаях с добрата си памет, но за да не се смайвате прекалено, ще ви разкрия една търговска тайна. Навремето на един човек на име Джеймс Джийнс му било много трудно да запомни стойността на „пи“, така че той си измислил мнемонична схема. Знаете ли какво е това? То е начин да подсилите паметта си, също като бележките, които драскате по маншетите си преди изпит. В случая той преброил буквите на всяка от думите три, едно, четири и т.н. Получил се следният текст: „Как е лошо и много отчайващо да зубриш подир тия силни коктейли, неразумно смесени, безбройни.“ Не бива обаче да смятате, че дори това четиринайсетцифрово число е съвсем точно. Не е. То е приблизително. Компютрите са изчислили пи с хиляди десетични знака, но това не е окончателно, тъй като „пи“ няма край. То е ирационално число.
Преди компютрите математиците се забавлявали с изчисляването на допълнителни десетични знаци на числото „пи“ по метода на вписаните в окръжността многоъгълници. Могат да се получат доста приблизителни стойности просто чрез увеличаване броя на страните на вписания многоъгълник.