Седя си аз така, мисля, а Дик жужи над ухото ми:
— Вчера в хотела — вика, — минах през бара да си гаврътна „нощната шапчица“, гледам — седят някакви нови. От раз не ми харесаха. Намърда се един до мене и подхваща разговор издалече, дава ми да разбера, че ме познава, че знае кой съм и що съм, къде работя, и ми намеква, че бил готов много добре да плаща за най-различни услуги…
— Ченге — казах аз. Не ми беше особено интересно, тук съм се нагледал на ченгета, шпиони и какви ли не, дето си падат по разговорите за услуги.
— Не, мили мой, не беше ченге. Изслушай ме. Аз си побеседвах с него, предпазливо разбира се, направих се малко на балама. Той се интересува от определени предмети в Зоната, и то от сериозни предмети. Акумулатори, „конски мухи“, „черни пръски“ и тям подобна бижутерия изобщо не му трябва. А за онова, което му трябва наистина, правеше само намеци.
— Какво иска в края на краищата? — попитах.
— „Пачата на вещиците“, доколкото разбрах — каза Дик и ме изгледа някак странно.
— Ах, виж ти, „пачата на вещиците“ му дотрябвала! — рекох. — Ами „смърт-лампата“ случайно не му ли се ще?
— И аз това го попитах.
— И какво?
— Трябвала му, представи си.
— Нима? — изгледах го аз. — Ами тогава да върви сам да си ги намери. Колко му е! Ей ти „пачата на вещиците“ — цели мазета са пълни с нея, вземай кофата и греби. Погребението е за собствена сметка.
Дик мълчи, гледа ме изпод вежди и дори не се усмихва. Що за дяволщина, да ме наеме ли иска, или какво? И в тоя момент ми просветна.
— Я чакай — рекох, — що за тип е бил тоя? „Пачата“ е забранено да се изследва даже в института…
— Точно така — произнася Дик бавно и продължава да ме гледа неподвижно. — Изследванията й са потенциална опасност за човечеството. Сега разбра ли кой е бил това?
Нищо не разбирах.
— Пришълците?… — рекох.
Той гръмко се разсмя, потупа ме по ръката и каза:
— Я по-добре 6ъда пийнем, душо наивна и непорочна!
— Ами да пийнем — кимнах, но ме хвана яд. По дяволите, намерили наивник, мръсниците! — Ей — викнах, — Вакса! Стига си дремал, ставай да пием.
Не, спи Ваксата. Захлупил е черната си муцуна върху черната маса и спи, провесил ръце до пода. Почнахме запоя с Дик сами, без Ваксата.
— Добре де — продължих. — Може да съм проста душа, може да съм сложна, обаче за тоя гад тутакси бих се обадил където трябва. Хем знаеш колко не понасям полицията, обаче в случая лично аз бих се обадил.
— Ъхъ — измуча Дик. — А в полицията лично тебе биха те попитали: и защо така, всъщност, оня тип се е обърнал именно към вас? А?
Завъртях глава.
— Въпреки това! Ти, дебел шопар такъв, трета година си в града, но нито веднъж не си бил в Зоната, „пачата на вещиците“ си я виждал само на кино, а да беше я видял на живо и в какво превръща тя човека — душата си щеше да повърнеш! Това, драги мой, е страшно нещо и от Зоната не бива да се изнася… Сам знаеш — сталкерите са груби момчета, дай им ти на тях повечко „гущери“, обаче на такова нещо даже покойният Плужек нямаше да се навие. Лешоядът Барбридж няма да се съгласи… Аз се боя дори да си представя на кого и за какво може да дотрябва „пачата на вещиците“…
— Какво пък — вдигна вежди Дик, — така си е. Обаче на мене, разбираш ли, не ми се ще в едно прекрасно утро да ме открият в постелята самоубит. Аз не съм сталкер, обаче също съм човек груб и делови и обичам, разбираш ли, да живея. Отдавна живея, та вече съм свикнал…
В този момент Ърнест внезапно се провикна иззад тезгяха:
— Мистър Нънан! На телефона!
— По дяволите! — изпъшка Дик ядно. — Сигурно пак рекламация. Навсякъде ме намират. Извинявай, Ред.
Стана и се запъти към телефона. А аз останах насаме с бутилката и с Ваксата, и доколкото от него нямаше никаква полза, заех се по-сериозно с бутилката. Дявол да я вземеше тая Зона, никъде няма спасение от нея. Където и да идеш, с когото и да заговориш — Зоната, Зоната, Зоната… Лесно му е на Кирил да си разсъждава, че от Зоната ще произлезе вечен мир, елей и благовещение. Кирил е свястно момче, никой не би го нарекъл глупак, напротив — умен е за трима, но си няма понятие за истините в живота. Той даже не може да си въобрази що гад се върти около Зоната. Ето и сега, моля ви се: дотрябвала е на някого „пачата на вещиците“. Не, Ваксата може да е пияница, може да е малко мръднал на религиозна почва, но понякога помислиш-помислиш, па си кажеш: а може би наистина трябва да оставим дяволовото дяволу? Да не бъркаме в мръсотията…