— Искаш ли? — попита тя, облиза устни, и като почака точно толкова, колкото бе нужно двусмислицата да достигне съзнанието му, протегна чашата си към него.
Той се извърна, потърси с очи и като откри в сянката шезлонга, разположи се в него и протегна крака.
— Барбридж е в болница — каза. — Ще му отрежат краката.
Като продължаваше да се усмихва, тя го гледаше с едно око, другото бе закрито от спуснатите плътни вълни на косите й, падащи върху рамото, само усмивката й застина — захарнобяла върху смуглото лице. После тя машинално разлюля чашата си, сякаш се вслушваше в прозвънването на ледените кубчета о стените, и попита:
— И двата крака?
— И двата. Вероятно до коленете, а може и по-високо.
Тя остави чашата и отметна коса от лицето си. Вече не се усмихваше.
— Жалко — промълви тя. — А ти, значи…
Именно на нея, на Дина Барбридж, той би могъл подробно да разкаже как се бе случило всичко. Навярно би могъл да й разкаже дори как се връщаше към колата със скрит в стиснатия си юмрук нож, и как го молеше Барбридж — молеше даже не заради себе си, а за децата, за нея и за Арчи, и му обещаваше Златното кълбо. Но той нищо не й разказа. Мълчаливо измъкна от пазвата си пачка пари и я хвърли върху червения матрак, право пред дългите голи крака на Дина. Банкнотите се пръснаха като шарено ветрило, Дина разсеяно вдигна няколко и ги заразглежда, като че ли ги виждаше за пръв път, но без да се интересува особено.
— Последните пари, значи — проговори тя.
Редрик се пресегна от шезлонга, напипа бутилката и като я измъкна, погледна етикета. По тъмното стъкло се стичаше вода и Редрик отклони бутилката настрана, за да не капе върху панталоните му. Той не обичаше скъпото уиски, но сега би глътнал и от това. И вече се канеше да отпие направо от гърлото на шишето, но го възпряха неясните протестиращи звуци иззад гърба. Огледа се и видя, че през полянката, мъчително местейки осакатените си, изкълчени крака, с все сили бърза Лалугера, понесъл с две ръце пред себе си висока чаша с прозрачна смес. От усърдие потта се лееше като град по черно-моравото му лице, налетите с кръв очи съвсем бяха изскочили от орбитите и като видя, че Редрик гледа към него, той едва ли не с отчаяние протегна напред чашата и отново нададе онова полумучене-полускимтене, като широко и безсилно разтваряше беззъбата си уста.
— Чакам, чакам — каза му Редрик и пъхна бутилката обратно в леда.
Лалугера докуцука най-накрая, подаде чашата на Редрик и с плаха фамилиарност го потупа по рамото с уродливата си, подобна на клещи ръка.
— Благодаря, Диксън — сериозно каза Редрик. — Точно това не ми достигаше сега. Ти, както винаги, си на висота, Диксън.
И докато Лалугера в смущение и възторг тресеше глава и се тупаше със здравата ръка по бедрото, Редрик тържествено вдигна чашата, кимна му и на един дъх отпи половината. След това погледна към Дина.
— Искаш ли? — попита, като й показа чашата.
Тя не отговори. Сгъваше една банкнота на половина, после още веднъж, и още веднъж.
— Остави — каза той. — Няма да пропаднете. Твоето татенце има…
Тя го прекъсна:
— И ти, значи, си го измъкнал — тръсна глава тя. Не питаше, а направо твърдеше. — Мъкнал си го, глупако, през цялата Зона, кретен рижав, влачил си на гръб тая гадина, лигльо, такъв случай да изпуснеш…
Той я гледаше, забравил за чашата, а тя се изправи, приближи, като стъпваше по разхвърляните банкноти, и спря пред него, опряла стиснати юмруци в гладките си хълбоци, преградила целия свят пред погледа му със своето великолепно тяло, ухаещо на парфюм и сладка пот.
— Ей така, ей така той ще усуче около малкия си пръст всички вас, идиотчета нещастни… по костите ви, по кратуните ви безмозъчни ще мине… Почакай само, той и на патерици ще потанцува върху вашите черепи, тепърва ще ви покаже той братска любов и милосърдие! — Тя вече почти крещеше. — И Златното кълбо ти обеща, нали? Картата, капаните, нали? Дръвник! Кретен! По луничавата ти мутра виждам, че ти е обещавал… Чакай, ще ти даде той една карта, че чудо да видиш, упокой Господи овчата душа на рижавия глупак Редрик Шухарт…
Тогава Редрик бавно се надигна и с размах я зашлеви през лицето, а тя млъкна насред думата, строполи се като подкосена на тревата и завря лице в шепите си.