— Глупакът… рижав… — неразбрано продума тя. — Такъв случай да изпусне… такъв случай…
Редрик, все така от горе на долу загледан в нея, допи чашата си и без да се обръща я тикна в ръцете на Лалугера. Тук нямаше какво повече да се говори. Чудесни дечица си бе измолил Лешояда Барбридж в Зоната. Любящи и почтителни.
Той излезе на улицата, хвана такси и поръча на шофьора да го откара в „Борж“. Трябваше да приключва с всичките тия задачи, спеше му се непоносимо, пред очите му всичко плуваше и той все пак, не издържа, заспа, отпуснат с цяло тяло върху чантата, и се събуди чак когато шофьорът го разтърси за рамото.
— Пристигнахме, мистър…
— Къде сме? — промърмори той, като се озърна в просъница. — Нали ти казах към банката?
— Съвсем не, мистър — ухили се шофьорът. — Казахте в „Борж“. Ето ви го „Борж“.
— Тъй да бъде — изсумтя Редрик. — Присънило ми се е нещо…
Плати и излезе от колата, като раздвижи с усилие отеклите си крака. Асфалтът вече се бе нажежил под слънцето, стана му много горещо. Редрик почувства, че целият е плувнал в пот, в устата си усещаше отвратителен вкус, очите му сълзяха. Огледа се, преди да влезе. Улицата пред „Борж“, както винаги по това време, беше пуста. Заведенията отсреща още не бяха отворили, пък и в „Борж“ всъщност беше затворено, но Ърнест вече бе на поста си — триеше чашите и хвърляше иззад барплота мрачни погледи към трима типове, които лочеха бира на ъгловата маса. От останалите маси още не бяха свалени обърнатите столове, непознат негър в бяла куртка лъскаше пода с парцал, и още един негър се превиваше над касите с бира зад гърба на Ърнест. Редрик се приближи към тезгяха, сложи отгоре му чантата и поздрави. Ърнест избуча в отговор нещо неприветливо.
— Налей ми една бира — каза Редрик и конвулсивно се прозя.
Ърнест фрасна върху плота една празна халба, извади от хладилника бутилка, отвори я и я наклони над халбата. Редрик, прикрил устата си с длан, се загледа в ръката му. Ръката трепереше. Гърлото на бутилката няколко пъти се чукна в ръба на чашата. Редрик хвърли бърз поглед към лицето на Ърнест. Тежките му клепачи бяха отпуснати, малката уста — изкривена, дебелите бузи — увиснали. Негърът с парцала търкаше напред-назад току под краката на Редрик, мутрите в ъгъла разпалено и злобно спореха за надбягвания, а другият негър, който разместваше касите, блъсна заднишком Ърнест така, че оня се олюля. Негърът замърмори извинения. Ърнест попита със задавен глас:
— Донесе ли?
— Какво да съм донесъл? — Редрик се огледа през рамо.
Единият от типовете лениво се надигна иззад масата, тръгна към изхода и спря на вратата, като разпалваше цигара.
— Да идем да поприказваме — рече Ърнест.
Негърът с парцала сега също стоеше между Редрик и вратата. Такъв един доста як негър, като Ваксата, само че два пъти по-широк.
— Да вървим — каза Редрик и взе чантата. В очите му вече нямаше и помен от сън.
Той мина зад тезгяха и се провря покрай негъра с бирените каси. Види се, негърът си бе прищипал пръста — облизваше си нокътя и разглеждаше Редрик изпод вежди. Също така мощен негър със счупен нос и сплескани уши. Ърнест мина в задната стая и Редрик го последва, защото вече и тримата типове заграждаха изхода, а негърът с парцала се беше озовал пред вратичката, водеща към склада.
В задната стаичка Ърнест отстъпи встрани и седна прегърбен на стола край стената, а иззад масата се надигна капитан Куотърблъд, жълт и скръбен, а някъде отляво изникна грамаден ооновец с нахлупена върху очите каска и бързо обискира Редрик с огромните си длани. Край десния му страничен джоб се позабави, измъкна ножа и лекичко тласна Редрик към капитана. Редрик се приближи до масата и сложи чантата пред капитан Куотърблъд.
— Какви ги вършиш, гадино — извърна се Ред към Ърнест.
Ърнест унило сбърчи вежди и повдигна едното си рамо. Всичко бе ясно. На вратата вече стояха двамата негри и се хилеха, и нямаше други врати, а прозорецът беше затворен и преграден отвън със солидна решетка.
Капитан Куотърблъд кривеше лице от отвращение и с две ръце ровеше из чантата, като вадеше и редеше по масата: „пустилки“ малки — два броя; „батерийки“ — девет броя; „черни пръски“ от различни размери — шестнайсет парчета в полиетиленов плик; „гъби“ отлично запазени — два броя; „газирана глина“ — един буркан…
— В джобовете има ли нещо? — тихо произнесе капитан Куотърблъд. — Извадете го…