Колата профуча покрай разкошния дом на Лешояда Барбридж. По случай проливния дъжд всички прозорци светеха, виждаше се как на втория етаж, в покоите на красавицата Дина се движат танцуващи двойки. Или бяха доста подранили, или още не можеха да се спрат от вчера. Имаше си такава мода из града — купонът да се вихри по цели денонощия без прекъсване. Яка младеж отгледахме, издръжлива и упорита в своите намерения…
Нънан спря пред невзрачно здание с трудно забележима табелка „Юридическа кантора Корш, Корш & Саймък“. Измъкна и пусна в джоба си батерийката „инак“, отново наметна върху главата си шлифера, грабна шапката и презглава се втурна към централния вход — покрай портиера, вглъбен в своя вестник, по стълбището, покрито с протрита пътека, зачатка с токове по тъмния коридор на втория етаж, просмукан от специфична миризма, чиято природа навремето той напразно се опитваше да разгадае, отвори със замах вратата в дъното на коридора и се озова в приемната. Вместо секретарката зад бюрото седеше непознат, доста мургав младеж. Той беше без сако, по риза със засукани ръкави. Бърникаше из вътрешностите на някакво сложно електронно устройство, разположено на мястото на пишещата машина. Ричард Нънан увеси на закачалката шлифера и шапката си, приглади с две ръце остатъка от коси зад ушите си и въпросително погледна младежа. Онзи кимна. Тогава Нънан влезе в кабинета.
Господин Лемхен изтежко се надигна насреща му от голямото кожено кресло край прозорците, скрити зад дебела завеса. Правоъгълното му генералско лице бе сбърчено в гънки, които изразяваха дали приветлива усмивка, дали скръб по повод лошото време, а може би — с мъка обуздавано желание да кихне.
— Значи, ето ви и вас — бавно произнесе той. — Влизайте, разполагайте се.
Нънан потърси с поглед къде би могъл да се разположи, но не откри нищо друго освен самотен твърд стол с права облегалка, тикнат под масата. Тогава приседна на крайчеца на масата. Веселото му настроение кой знае защо взе да се изпарява — и той самият още не разбираше от какво. Внезапно осъзна, че няма да го хвалят. По-скоро обратното. Ден за набиване на обръчите, философски реши той и се подготви за най-лошото.
— Пушете — предложи господин Лемхен, като се отпусна отново в креслото.
— Благодаря, не пуша.
Господин Лемхен поклати глава с такъв вид, сякаш се бяха сбъднали най-лошите му предчувствия, съедини пред лицето си върховете на пръстите на двете ръце и известно време внимателно разглежда образувалата се фигура.
— Предполагам, че ние с вас няма да обсъждаме юридическите дела на фирмата „Мицубиши денси“ — проговори той най-сетне.
Това беше шега. Ричард Нънан с готовност се усмихна и рече:
— Както заповядате.
Да се седи на масата беше адски неудобно, краката му висяха далеч от пода, ръбовете се врязваха в задника му.
— С прискърбие се налага да ви съобщя, Ричард — въздъхна господин Лемхен, — че вашият доклад произведе горе извънредно благоприятно впечатление.
— Хм… — отрони Нънан и си помисли: „Започва се“.
— Вас даже се канеха да ви представят за орден — продължи господин Лемхен, — обаче аз предложих да поизчакаме. И постъпих правилно. — Той най-сетне се откъсна от съзерцанието на фигурата от десет пръста и погледна изпод вежди към Нънан. — Ще попитате, защо съм проявил подобна, на пръв поглед прекомерна, предпазливост.
— Сигурно сте имали някакви основания за това — с отегчение произнесе Нънан.
— Да, имах. Какво излизаше от вашия доклад, Ричард? Група „Метропол“ — ликвидирана. Благодарение на вашите усилия. Група „Зелено цвете“ — заловена в пълен състав на местопрестъплението, с все плячката. Блестяща работа. Също ваша. Групите „Ветрило“, „Квазимодо“, „Странстващите музиканти“ и тъй нататък, не помня имената на всички останали, са се саморазпуснали, защото са осъзнали, че ако не днес, то утре ще ги спипат и тях. Всичко това си е точно така, всичко се потвърждава от кръстосаната проверка на информацията. Бойното поле е разчистено. Владеете го единствено вие, Ричард. Противникът е отстъпил в безредие, понасяйки тежки загуби. Вярно ли описах ситуацията?