В едно от сепаретата Нънан мярна физиономията на Валентин Пилман. Лауреатът седеше над чашка кафе и четеше прегънат на две вестник. Нънан се приближи.
— Ще разрешите ли да ви бъда съсед? — с усмивка запита той.
Валентин вдигна към него черните си окуляри.
— А — каза той. — Моля.
— Ей сега, само да си измия ръцете — рече Нънан, спомнил си изведнъж за цирея.
Тук го познаваха добре. Когато се върна и седна срещу Валентин, на масата вече го чакаше малка жарница с димящи късчета печено и висока халба бира — нито студена, нито топла, точно както той я обичаше. Валентин остави вестника и докосна с устни кафето.
— Слушайте, Валентин — започна Нънан, като набождаше с вилицата късче месо. — Как, мислите, ще приключи цялата тази работа?
— За какво говорите?
— За Посещението, Зоните, сталкерите, военнопромишлените комплекси — целият този хаос… Как ще свърши всичко това?
Валентин дълго го гледа със слепите черни стъкла. После запали цигара и каза:
— За кого? Конкретизирайте.
— Е, да речем, за човечеството като цяло.
— Зависи от това дали ще ни провърви, или не — каза Валентин. — Сега ние знаем, че за човечеството като цяло Посещението е отминало, общо взето, безследно. За човечеството всичко преминава безследно. Но, разбира се, не е изключено като вадим наслуки кестените от този огън, в края на краищата да измъкнем нещо такова, заради което животът на планетата да стане просто невъзможен. Това ще бъде лош късмет. Обаче съгласете се, че подобна заплаха винаги е висяла над човечеството. — Той разпръсна с длан дима от цигарата и криво се усмихна. — Виждате ли, аз отдавна вече съм отвикнал да разсъждавам за човечеството като цяло. Човечеството като цяло — това е прекалено стационарна система, с нищо не можеш да й повлияеш.
— Мислите ли? — разочаровано произнесе Нънан. — Какво пък, може и да е така…
— Кажете си честно, Ричард — явно забавлявайки се, каза Валентин. — Ето например за вас, деловия човек, какво се промени с Посещението? Добре, вие научихте, че във Вселената съществува поне още един разум, освен човешкия. И какво от това?
— Ами как да ви кажа? — подъвка устни Нънан. Той вече съжаляваше, че подхвана тоя разговор. Нямаше тук нищо за говорене. — Какво се е променило за мен… Например, ето вече от много години чувствам някакво неудобство, неуютност някаква… Хубаво, дошли — и веднага са си отишли. Ами ако дойдат отново и им хрумне да останат? За мен, за деловия човек, това, знаете ли, не е маловажен въпрос: кои са те, как живеят, какво им е необходимо… В най-примитивния вариант аз съм принуден да помисля как трябва да преустроя производството си. Аз трябва да съм подготвен. Ами ако аз въобще се окажа излишен в тяхната система? — Той се оживи. — Ами ако всички ние се окажем излишни? Слушайте, Валентин, щом така и така стана дума — съществуват ли някакви отговори на тия въпроси? Кои са те, какво искат, ще се върнат ли или не…
— Отговори съществуват — усмихна се отново Валентин. — Даже са твърде много, изберете си по ваш вкус.
— А вие самият какво мислите?
— Откровено казано, аз никога не съм си позволявал да мисля за това сериозно. За мен Посещението преди всичко е уникално събитие, изпълнено с възможности да прескочим наведнъж няколко стъпала в процеса на познанието. Нещо като пътешествие в бъдещето на технологиите. Н-например… също както ако в лабораторията на Исак Нютон би попаднал съвременен квантов генератор…
— Нютон не би разбрал нищо.
— Напразно мислите така. Нютон е бил много проницателен човек.
— Да? Добре де, да оставим Нютон на мира. Но все пак вие как тълкувате Посещението? Та нека да е и несериозно…
— Така да бъде, ще ви кажа. Само че съм длъжен да ви предупредя, Ричард, че въпросът ви е от компетенцията на една псевдонаука, наречена ксенология. Ксенологията — това е един вид неестествена смесица между научна фантастика и формална логика. В основите на нейния метод лежи един порочен похват — да се натрапва на чуждопланетния разум чисто човешка психология.
— Защо да е порочен?
— Ами затова например, защото навремето биолозите вече се опариха веднъж, когато се опитаха да пренесат психологията на човека върху животните. Върху земни животни, забележете.
— Позволете — възрази Нънан. — Това е съвсем друга работа. Ние сега говорим за психологията на разумните същества…