— Да. И всичко щеше да е прекрасно, ако знаехме що е разум.
— А нима не знаем? — учуди се Нънан.
— Представете си — не. Обикновено изхождат от много плоско определение: разумът е такова свойство на човека, което отличава неговата дейност от дейността на животните. Такъв един, знаете ли, опит да отграничим стопанина от песа, който всичко разбира, само дето не може да го каже. Впрочем, от това плоско определение произлизат по-остроумни. Те се основават върху горчивите наблюдения над споменатата човешка дейност. Например: разумът е способност на живото същество да извършва нецелесъобразни или неестествени постъпки.
— Да, това е тъкмо като за нас — съгласи се Нънан.
— За съжаление. Или, да кажем, определението-хипотеза. Разумът е сложен инстинкт, който още не е успял да се сформира. Има се предвид, че инстинктивната дейност винаги е целесъобразна и естествена. Ще минат милион години, инстинктът ще се сформира, и ние ще престанем да правим грешките, които навярно винаги са били неотменимо свойство на разума. И тогава, ако във Вселената нещо се промени, ние благополучно ще измрем — пак благодарение именно на това, че сме се отучили да правим грешки, тоест да опитваме различни, непредвидени в твърдата програма варианти.
— Както го обяснявате, всичко излиза някак си… унизително.
— Тогава — моля, ето ви още едно определение, много възвишено и благородно. Разумът е способност да се използват силите на околния свят, без този свят да бъде разрушаван.
Нънан се намръщи и взе да върти глава.
— Не — каза той. — Това е вече прекалено… Е, ами как беше онова там, дето човекът — за разлика от животните — бил същество, изпитващо непреодолима потребност от знания? Май съм чел нещо такова.
— И аз също — кимна Валентин. — Но цялата беда е там, че човекът — във всеки случай, масовият човек — с голяма лекота преодолява тази своя потребност от знания. Според мен, такава потребност изобщо не съществува. Човек има нужда да разбира, а за това знания не са нужни. Хипотезата за Бога, например, ни дава несравнимата възможност абсолютно всичко да разбираме, без абсолютно нищо да сме опознали… Дайте на човека една крайно опростена система на света и тълкувайте всяко събитие на базата на този опростен модел. Такъв подход не изисква никакви знания. Няколко заучени формули плюс тъй наречената интуиция, тъй наречената практична пресметливост и тъй наречения здрав разум.
— Чакайте, чакайте — рече Нънан. Той допи бирата си и тракна празната халба върху масата. — Не отмествайте въпроса. Хайде все пак да кажем така. Човекът се е срещнал със същество от друга планета. Как ще разберат те едно за друго, че и двете са разумни?
— Нямам представа — развесели се Валентин. — Всичко, което съм чел по този повод, се свежда към порочен кръг. Ако те са способни на контакт, значи са разумни. И обратно: ако са разумни, те са способни на контакт. И въобще: ако чуждопланетното същество има честта да притежава психологията на човека, то е разумно. Туй то.
— Е, хубава работа — оклюма се Нънан. — Пък аз си мислех, че при вас вече всичко е подредено по азбучен ред…
— По азбучен ред и маймуната може да подрежда — вметна Валентин.
— Не, почакайте — упорстваше Нънан. Той се чувстваше някак си измамен. — Но щом вие и такива прости неща не знаете… Хубаво де, да зарежем сега разума. То се видя, че в тая бъркотия и сам дяволът би си счупил краката. Ами за Посещението? Какво мислите все пак за Посещението?
— Както обичате — кимна Валентин. — Представете си пикник…
Нънан трепна.
— Как го казахте?
— Пикник. Представете си: гора, черен междуселски път, полянка. От крайпътната отбивка на полянката спира кола, от колата слизат младежи с бутилки, кошници с провизии, момичета, транзистори, фотоапарати, портативни видеокамери… Разпалват огън, опъват палатки, пускат музика. А на сутринта си заминават. Зверчета, птици и насекоми, които цяла нощ с ужас са наблюдавали събитието, на сутринта изпълзяват от своите убежища. И що да видят? Върху тревата е натекло моторно масло, разлят бензин, разхвърляни са негодни свещи и маслени филтри. Валят се вехтории, изгорели крушки, някой е изпуснал гаечен ключ. От грайферите е нападала кал, полепнала от кой знае кое блато… е, и сам разбирате, следи от огъня, огризки от ябълки, обвивки от бонбони, консервени кутии, празни бутилки, нечия носна кърпичка, нечие ножче, стари окъсани вестници, дребни монети, увехнали цветя от други поляни…