— Разбрах — каза Нънан. — Пикник край пътя.
— Именно. Пикник в покрайнините на някакъв космически път. А вие ме питате: дали ще се върнат, или не?
— Я ми дайте една цигара — въздъхна Нънан. — Дяволите да я вземат вашата псевдонаука. Някак си аз не си представях нещата по тоя начин.
— Това е ваше право — отбеляза Валентин.
— И значи, какво — те нас даже не са ни и забелязали?
— Защо пък?
— Е, във всеки случай, не са ни обърнали внимание…
— Знаете ли, на ваше място аз не бих се огорчавал — посъветва го Валентин.
Нънан дълбоко дръпна от цигарата, закашля се и я хвърли.
— Все едно — каза той упорито. — Не може да бъде… Дявол да ви вземе вас, учените! Откъде се е взело у вас такова пренебрежение към човека? Защо постоянно се стремите да го принизите?
— Почакайте — рече Валентин. — Чуйте. „Вие ще ме попитате: в какво е величието на човека? — процитира той: — В това, че е създал втора природа? Че е привел в движение сили, почти космически? Че в нищожни срокове е завладял планетата и е изсякъл прозорец към Вселената? Не! Величието му е в това, че въпреки всичко сътворено от него е оцелял и възнамерява да оцелее и занапред“.
Настъпи мълчание. Нънан мислеше.
— Може би… — промълви той неуверено. — Разбира се, ако от тази гледна точка…
— Ама вие не се огорчавайте — благодушно рече Валентин. — Пикникът — това е всичко на всичко една моя хипотеза. И даже не хипотеза, всъщност, а само така, картинка… Тъй наречените сериозни ксенолози се опитват да обосноват много по-солидни и ласкаещи човешкото самолюбие версии. Например, че никакво Посещение не е имало, че Посещението тепърва предстои. Някакъв високо издигнат разум е изпратил при нас на Земята контейнери с образци от своята материална култура. Очаква се ние да изучим тези образци, да извършим технологичен скок и да съумеем да изпратим ответен сигнал, който именно ще означи реалната ни готовност за контакт. Това как ви изглежда?
— Това е вече значително по-добре — каза Нънан. — Виждам, че и сред учените имало свестни хора.
— Или ето: Посещение наистина е имало, но то съвсем не е завършило, фактически ние в момента се намираме в състояние на контакт, само че не подозираме това. Пришълците са се загнездили в Зоните и най-внимателно ни изучават, като едновременно с това ни подготвят за „жестоките чудеса на бъдещето“.
— Ей това вече го разбирам! — възкликна Нънан. — Така поне човек може да си обясни що за тайнствена суматоха цари всред развалините на завода. Между другото, вашият пикник не дава обяснение за тази суматоха.
— Как да не я обяснява? — възрази Валентин. — Не е ли могла някоя хлапачка да забрави на поляната любимата си механична кукла-мече…
— А-а, без такива — решително тръсна глава Нънан. — Ама че играчка — земята раздрусва… Впрочем, разбира се, би могло и мече да е. Една биричка? Розалия! Ей, малката! Две бири за господа ксенолозите!… Ама все пак е приятно да се побеседва с вас — каза той на Валентин. — Такова едно прочистване на мозъка, сякаш са ми сипнали английска сол под черепчето. А то какво, работиш, работиш, пък защо и за какво, какво ще стане, какво предстои, какво сърцето ми ще утеши…
Донесоха бирата. Нънан сръбна, загледан над пяната как Валентин с израз на гнусливо съмнение съзерцава своята халба.
— Какво, не ви ли харесва? — попита той, като облизваше устни.
— Ами аз, всъщност, не пия — измънка Валентин.
— Сериозно? — порази се Нънан.
— Дявол да го вземе! — рече Валентин. — Все пак в тоя свят трябва да има поне един трезвен… — Той решително отмести халбата. — Поръчайте ми по-добре коняк, щом е така.
— Розалия! — незабавно излая развеселеният най-сетне Нънан.
Когато донесоха коняка, той каза:
— И все пак не може така. Аз изобщо не говоря за вашия пикник — той си е цяла свинщина — но ако приемем дори само версията, че това, да речем, е прелюдия към контакта, все едно не е хубаво. Разбирам — това „гривни“, това „пустилки“… Ама от къде на къде и „пачата на вещиците“? „Комарските плешивини“, оня пух отвратителен…
— Извинете — каза Валентин, като си избираше късче лимон. — Не разбирам добре вашата терминология. Какви, простете, плешивини?
Нънан се засмя.
— Това е фолклор — поясни той. — Работен жаргон на сталкерите. „Комарските плешивини“ — това са области с повишена гравитация.
— Аха, гравиконцентратите… Насочена гравитация. Виж за това бих поговорил с удоволствие, но вие нищо няма да разберете.