— Защо пък да не разбера нищо? Все пак съм инженер…
— Защото и аз самият не разбирам — каза Валентин. — Разработих система от уравнения, но как да ги тълкувам — нямам си и представа… А „пачата на вещиците“ — това навярно е колоиден газ?
— Точно. Чухте ли за катастрофата в Кариганските лаборатории?
— Подочух нещичко — с нежелание се отзова Валентин.
— Тия идиоти вкарали порцелановия контейнер с „пачата“ в специална камера, пределно изолирана… тоест, те си мислели, че камерата е пределно изолирана… а когато отворили с манипулаторите контейнера, „пачата“ тръгнала през метала и уплътненията като вода в попивателна хартия, проникнала навън и всичко, до което се докосвала, се превръщало в също такава „пача“. Загинали са трийсет и пет човека, над сто са вече инвалиди, а цялото здание на лабораторията е доведено до пълна негодност. Вие ходили ли сте някога там? Великолепно съоръжение беше! А сега „пачата“ се е стекла в подземията и в ниските етажи… Ето ви една прелюдия към контакта.
Цялото лице на Валентин се смръщи:
— Да, всичко това го знам. Обаче съгласете се, Ричард, пришълците нямат тук нищо общо. Откъде биха могли те да знаят за съществуването на военно-промишлените комплекси?
— А би трябвало да знаят — назидателно отвърна Нънан.
— А те пък биха ви отговорили на това: би трябвало отдавна-отдавна да сте унищожили военнопромишлените комплекси.
— Така си е — съгласи се Нънан. — Хайде тогава пък те да се заемат, като са толкоз могъщи.
— С други думи, вие предлагате намеса във вътрешните работи на човечеството?
— Хм — каза Нънан. — Така ние, разбира се, можем да стигнем много далече. Да не говорим за това. Нека по-добре се върнем към началото на разговора. С какво ще завърши всичко това? Ето например вие, учените. Надявате ли се да получите от Зоната нещо фундаментално, нещо такова, което наистина да е способно да преобърне науката, технологиите, начина на живот?…
Валентин допи чашата си и вдигна рамене.
— Обръщате се на погрешен адрес, Ричард. Аз не обичам да фантазирам напразно. Когато става дума за толкова сериозни неща, аз предпочитам предпазливия скепсис. Ако изхождаме от това, което вече сме получили, пред нас има цял спектър от възможности, и нищо определено не може да се каже.
— Розалия, още коняк! — викна Нънан. — Е, добре, да опитаме откъм другия край. Какво именно, според вас, вече сте получили?
— Колкото и да ви се види забавно, твърде малко. Открихме множество чудеса. В някои случаи дори се научихме да използваме тези чудеса за своите нужди. Даже свикнахме с тях… Маймуната натиска червеното копче — получава банан, натиска бялото — получава портокал, но как да се добере до банана и портокала без копчетата, тя не знае. И какво отношение имат копчетата към бананите и портокалите, тя също така не разбира. Да вземем, например, „инаквите“. Научихме се да ги използваме. Открихме дори условията, при които те се размножават чрез делене. Но и до ден-днешен не сме успели да сътворим макар и едно „инак“, нямаме си представа как са устроени и, съдейки по всичко, няма да се ориентираме скоро… Аз бих казал така. Съществуват обекти, на които сме намерили приложение. Използваме ги, макар и почти сигурно не така, както ги използват пришълците. Аз съм напълно сигурен, че в преобладаващото мнозинство от случаите ние забиваме пирон с микроскоп. Но все пак нещичко прилагаме: „инаквите“, „гривните“, стимулиращи жизнените процеси… различните типове квазибиологична маса, които направиха такъв преврат в медицината… Изобщо, какво има да ви ги изброявам! Знаете ги не по-зле от мен — както виждам, и вие самият носите „гривничка“… Да назовем тази група обекти полезни. Може да се каже, че донякъде човечеството е облагодетелствано от тях, макар никога да не трябва да забравяме, че в нашия евклидов свят всяка тояга има два края…
— Минералните торове! — вметна Нънан.
Валентин отпи от чашата, закима.
— Именно. Тоя срам с присадките към минералните торове. Или, да кажем, приложението на „инаквите“ във военната индустрия… Но аз говорех за друго. Действието на всеки полезен обект е повече или по-малко изучено от нас, горе-долу е обяснено. Сега сме заседнали заради технологиите, но след петдесетина години ще се научим все пак и сами да изготвяме тия кралски печати и тогава до насита ще си трошим с тях орехи. По-сложно стоят нещата с другата група обекти — по-сложно именно поради това, че не можем да им намерим никакво приложение, а свойствата им в рамките на днешните ни представи са решително необясними. Например, различните типове магнитни капани. Ние разбираме, че това е магнитен капан, Панов го е доказал много остроумно. Но ние не разбираме къде е източникът на такова мощно магнитно поле, в какво се крие причината за неговата свръхустойчивост… нищо не разбираме. Можем само да градим фантастични хипотези относно такива свойства на пространството, за каквито по-рано не сме и подозирали. Или К-23… Как им казвате на тия черни красиви топчета, които се използват за украшения?