— А как е вашата приятелка? — попита Гута.
— Коя?
— Ами… с която идвахте тогава… една такава бледичка…
— Каква ти приятелка — това беше стенографката ми! Омъжи се и напусна.
— Трябва да се ожените, Дик. Искате ли аз да ви избера невеста?
Нънан отвори уста да каже както винаги: „Е, нека поотрасне Маймунката, пък…“ — но навреме се спря. Сега вече това би прозвучало зле.
— Стенографка ми трябва на мен, не жена — промърмори той. — Зарежете вашия рижав дявол и елате на работа при мен. Та вие бяхте превъзходна стенографка! Старият Харис и досега си спомня за вас.
— Има си хас да не ме помни — рече тя. — Тогава за малко щях да си потроша ръката о главата му.
— Не думай! — Нънан се престори на учуден. — Я го гледай ти, дъртия Харис!
— Господи — каза Гута. — Че той не ми даваше да мина покрай него. Само от едно ме беше страх, да не разбере Ред.
Безшумно влезе Маймунката — възникна на вратата, погледна към тенджерките, към Ричард, после се приближи до майка си и се прислони към нея, отвърнала лице.
— Е, какво, Маймунке — бодро каза Ричард Нънан. — Искаш ли шоколадче?
Той бръкна във вътрешния си джоб, измъкна шоколадово автомобилче в прозрачна опаковка и го протегна към момиченцето. Тя не се и помръдна. Гута пое шоколодчето от ръката му и го остави на масата. Устните й внезапно побеляха.
— Да, Гута — продължи все тъй бодро Нънан. — Пък аз, знаете ли, се наканих да се местя. Омръзна ми да живея в хотел. Първо, все пак ми е далече до института…
— Тя вече почти нищо не разбира — тихо произнесе Гута, и той млъкна насред дума, взе чашата с две ръце и се зае безсмислено да я върти между пръстите си.
— Не ме попитахте как живеем — продължи тя — и правилно постъпвате. Само че вие сте ни стар приятел, Дик, и от вас няма какво да крием. Пък и как да го скриеш.
— На лекар ходихте ли?
— Да. Нищо не могат да направят. А един каза… — тя замълча.
И той мълчеше. Нямаше за какво да се говори, не му се искаше и да мисли за това, но внезапно го удари страшна догадка: това е нашествие. Не пикник край пътя, не покана за контакт — а нашествие! Те не могат да променят нас, но проникват в телата на нашите деца, и променят тях по свой образ и подобие. Втресе го, но в този момент си спомни, че вече бе чел нещо подобно, в някаква евтина книжка с ярки гланцови корици, и от този спомен му олекна. Може да се измисли какво ли не. В действителност никога не става така, както го измислят.
— А един каза, че тя вече не е човек… — прошепна Гута.
— Глупости — глухо изрече Нънан. — Обърнете се към истински специалист. Обърнете се към Джеймс Катърфилд. Искате ли аз да говоря с него? Ще уредя да ви приеме…
— Това Касапина ли е? — Тя нервно се засмя. — Излишно е, Дик, благодаря. Точно той го каза. Види се, такава ни била съдбата.
Когато Нънан отново се осмели да вдигне поглед, Маймунката вече я нямаше, а Гута седеше неподвижно, устата й беше полуотворена, очите — празни, а върху цигарата в пръстите й бе нараснало дълго криво стълбче сива пепел. Тогава той побутна към нея чашата по масата и проговори:
— Направете ми още една доза, мила… и за себе си направете. И да пием.
Тя отрони пепелта, потърси с очи къде да хвърли угарката, хвърли я в мивката.
— За какво? — произнесе тя безжизнено. — Ето кое не мога да разбера. Какво толкова сме направили? Нали все пак не сме ние най-лошите в тоя град…
Нънан помисли, че тя сега ще заплаче, но тя не заплака — отвори хладилника, извади водка и сок, свали от полицата втора чаша.
— Вие все пак не се отчайвайте — каза Нънан. — Няма по света нещо, което да не може да се оправи. И, повярвайте ми, Гута, аз имам много големи връзки. Всичко, което мога — ще го направя…
Сега и той самият вярваше в това, което говори, и вече прехвърляше в ума си имена, връзки и градове, и вече му се струваше, че май е чувал някъде нещо за подобни случаи, и като че ли всичко завършило благополучно, трябваше само да се сети къде е било това и кой е лекувал, но в този миг изведнъж си спомни защо е дошъл тук, и си спомни за господин Лемхен, и си спомни за какво се беше сприятелил с Гута, и вече му се отщя да мисли за каквото и да било, и той пропъди от себе си всички свързани мисли, отпусна се и зачака да му поднесат питието.